Ако след парламентарните избори на 19 април не бъде съставено правителство, страната може да се изправи пред нов предсрочен вот още през лятото или най-късно през есента. Процедурата за това е описана в Конституция на Република България и започва след свикването на новия парламент и връчването на трите последователни мандата за съставяне на кабинет.
След обявяване на окончателните резултати президентът трябва да свика новото Народно събрание в срок до един месец. След това държавният глава започва консултации и връчва първия проучвателен мандат на най-голямата парламентарна група. Ако тя не успее да предложи правителство, мандатът се връчва на втората по големина партия. При неуспех президентът дава трети мандат на парламентарна сила по свой избор. Ако и третият опит се провали, парламентът се разпуска, назначава се служебен кабинет и се насрочват нови избори.
Най-ранният възможен сценарий предполага бързо връщане на трите мандата и бързо решение, че не може да бъде съставено правителство. В такъв случай парламентът може да бъде разпуснат още в края на май или началото на юни, а нови избори да бъдат насрочени приблизително два месеца по-късно. Това означава, че страната може да гласува отново още през юли.
Съществува обаче и по-бавен сценарий. Конституцията не определя точни срокове за това колко време партиите могат да задържат мандатите, а политическите консултации често се проточват. Ако преговорите продължат по-дълго и мандатите бъдат връщани с по-голямо забавяне, разпускането на парламента може да се случи едва в края на лятото. При такова развитие новите предсрочни избори най-вероятно биха били насрочени за октомври.
Така при липса на съставено правителство след вота на 19 април България може да се изправи пред нови избори най-рано през юли и най-късно през октомври, в зависимост от това колко бързо ще се развие процедурата по връчване и връщане на мандатите.
