Не може да се отрече, че голяма част от сегашното поколение се отнася с видимо пренебрежение към народните ни обреди и обичаи. За него те не са друго освен далечен спомен, старинна останка, отживяла времето си и изгубила всякакво реално значение за днешните материалистични времена. Пред настъпващите Рождественски празници позволяваме си да дадем тук в общи черти една представа за коледните обичаи: какво всъщност представляват те и с какви чувства са били посрещани, па и днес още се посрещат от народа по села и градове.
Коледните обреди и обичаи крият началото си от езическите времена. Християнството е възприело известна част от тях и установило празнуването деня на Рождество Христово на 25 декември ст. ст., дата съвпадаща с деня на римския празник на Слънчевото Рождество. От тая дата се смята, че слънцето засилва топлината си, за което и римляните са считали началото на новата си година. Названието Коледа ние сме възприели от латинското Календе, чиято дата показва връзката между празниците на слънчевия поврат към затопляне и бъдещо плодородие. Ознаменуването на коледните празници с обредите им подчертава от една страна задушницата, целяща да изтъкне култа към мъртвите, и от друга – радостта и тържеството за рождението на Христа.
Коледуването си нашият народ започва от Игнажден, 20 декември ст. ст., от който ден се счита почването болките на Св. Богородица, както гласи познатата народна песен:
„Замъчи се Божа майка
От Игнажден до Коледа.“
Денят преди Коледа – 24 декември, се счита от народа за Малка Коледа. Децата тоя ден (в северозападна България) с дрянови тояжки, наречени коледарски, ходят по къщите и, тупайки с тях земята, възвестяват с висок глас:
„Бог се роди, Коледа!“ или „Да се роди дека рало ходи и дека не ходи“.
Тоя ден домакинята меси няколко хляба за Бъдния вечер: вечерник, погача и кравайчета, хлябове за орача и др. Вечерта запалват на огнището голям пън, който гори през цялата нощ, за да е видело на Св. Богородица. Той е бъдникът, олицетворяващ небесния огън, който пази в себе си животворната топлина и благодат. Вечерта слагат трапеза на земята, покрита със слама, която напомня яслите, в които се е родил Христос. На тая слама през нощта, натъркаляни, спят децата, за да бъдат здрави. На трапезата слагат замесените през деня хлябове, на които се виждат изображенията на орало, нива, пчели, овце и др. Сложени са също разни сушени плодове, паница с ошаф от сливи, паница с чеснов лук, варена пшеница, приготвена както за задушница, и някои земеделски сечива. Преди почването на вечерята домакинът кади с тамян и прави поклони като казва: „Ела, Св. Богородице да вечеряме“.
През туй време всички присъстващи стоят прави смирено и се кръстят. След каденето почва вечерята, като първият залък се запазва за добитъка. Момите също пазят първия си залък и лягат с него, с надежда да видят през нощта бъдещето си в желани за тях сънища. През време на вечерята се изказват благопожелания и благословии за млади и стари, като при всеки случай се изпълнява някой обичай.
Същата вечер се явяват и коледарите. Те обхождат на чети къщите и пеят песни предварително подготвени. Коледарите представят от себе си Младия Бог, затова домакинът ги посреща най-радушно. След песента за домакина, коледарите последователно изпяват поотделно песен за всеки член от домакинството. Накрая, посещението се свършва с благословия (слово) от водача на дружината за челядта и благосъстоянието на дома. Всички коледни песни се изпяват в хор. В тях освен славословието към Бога и Христовото рождение се възпява имотността и напредъкът на стопанството, което се дължи на Божията благодат, на помощта на Св. Богородица и на съдействието на светиите (Св. Георги, Св. Никола и др.). В същите тия песни се забелязва и грижата на народа да се съгради и да има хубави църкви. Но неговият поглед е отправен към Бога, главно за запазване челядта, плодородието и имота. Оттам и заключението, че коледуването за българина има двоен характер: религиозен и практичен. Един пример: вечерта на Бъдни вечер, когато домакинът, след каденето вдига високо питата, неговото пожелание е, че „както тъй високо се е издигнала питата, тъй високо да стигнат класовете на нивата“.
Като разгледа човек многобройните страници на нашите коледни обичаи и песни, дохожда до убеждението за трезвостта, здравия разсъдък и непринудената радост, с която нашият народ е посрещал най-великите си празници през годината. Преживял векове в политическо и духовно робство, той си е създал такива художествени творби и забави, които напълно са отговаряли на насъщните му нужди, грижи и желания. Те му служат и днес за утеха и почивка в суровия и тежко обременен живот. И ония, които не намират в тях интерес и ги отминават с пренебрежение, ни доказват напълно липсата у тях на всякакво чувство и усет към родното. Нека вярваме обаче, че в бъдните поколения това свето чувство ще бъде развито и сгряно с повече топлина и привързаност, отколкото днес.
А. Узунов,
в. „Мир“, януари 1937 г.
Снимки: „Изгубената България“/ Източник: impressio.dir.bg
