Към началото на април 2026 година жилищният пазар в България продължава да се характеризира с изключително високи цени, които мнозина анализатори определят като откъснати от реалните доходи на домакинствата.
В големите градове стойността на квадратен метър остава на нива, които за голяма част от купувачите са трудно достъпни без сериозно финансиране чрез кредити. Въпреки отчетливото намаляване на броя на сделките и по слабия интерес от страна на купувачи, цените не показват съществена корекция надолу. Това създава усещане за застой, при който пазарът се движи по инерция, но без реално подобрение на достъпността.
Основен фактор за тези високи нива остава ограниченото предлагане на качествени имоти, съчетано с натрупано търсене от предходни периоди. Много продавачи запазват високи очаквания и не са склонни да намаляват цените, въпреки по бавното реализиране на сделки. В същото време купувачите стават по предпазливи, изчакват или преговарят по активно, което удължава времето за продажба.
Допълнително влияние оказва и икономическата среда, включително инфлационни процеси и очаквания за бъдеща стойност на имотите. Част от участниците на пазара възприемат недвижимите имоти като защита на стойността, което поддържа цените високи дори при отслабено търсене.
В резултат на това се оформя пазарна картина, при която активността намалява, но цените остават на нива, които трудно могат да бъдат определени като устойчиви в дългосрочен план. Това поражда все по чести коментари, че пазарът е в състояние на дисбаланс, в който очакванията на продавачи и възможностите на купувачи се разминават значително.
