Лавина от дела срещу фирмите за бързи кредити у нас. Расте броят на делата срещу компаниите за бързи кредити, след решение на Съда на Европейския съюз по запитване, постъпило от България. Потребителите търсят правата си, заради становище на Европейския съд, в което се посочва, че ако допълнителните такси по потребителските кредити не са включени в годишния процент на разходите, длъжникът връща само главницата, предаде БНР.
Практиката на скрити такси е често срещана у нас, коментираха финансисти пред БНР.
Десетки ощетени хора търсят финансовите консултанти за съдействие в изготвянето на жалби и експертизи заради неточно обявен размер на годишния процент на разходите (ГПР) в договорите за потребителски кредити.
Без да са включени всички такси и общи разходи. Кредитополучателя връща само главницата по заема без лихвите и разноските – това реши съдът на Европейския съюз, след като български адвокат поиска тълкуване на закона.
Потребителят не може да дължи повече от посоченото, а в българския закон е определен предел на годишния процент на разходите, казва финансистът Десислава Николова:
„Таванът на ГПР е 5 пъти наказателната лихва за просрочие, което означава, към настоящия момент – 68.9%. Това е общата сума на всичките разходи, които длъжникът дължи във връзка с изплащането на задълженията. Например при 1000 лева и срок от 3 месеца за погасяване, лихвата не трябва да бъде по-висока от 53.5%. Общото оскъпяване е не повече от 91 лв., почти. Тоест средно по 30 лв. трябва да бъде възнаграждението на небанковата финансова институция при тези параметри, за да отговори на изискванията на закона.
Николова предупреждава, че клиентите често биват въведени в заблуждение, като се манипулират калкулаторите на някои дружества за бързо кредитиране, за да се крият такси и съветва хората да използват независими калкулатори в интернет.
