Всеки българин с имот в Гърция трябва да се подготви за проверка на доходите от НАП. За тази година приходната агенция е предвидила кампания спрямо физически лица, придобили недвижимости в южната ни съседка. Обичайно в такива случаи се изискват документи за изкараните пари за срок от 5 години назад, пише 24chasa.bg.
Проверката е част от политиката на НАП за изсветляване на недекларирани доходи
Данъчните правят проверки и ревизии, спрямо лица, които са придобили недвижими имоти както в страната, така и в чужбина. Целта на контролните производства е да се установи дали декларираните от лицата доходи отговарят на имущественото им състояние.
Гърция е безспорен лидер сред задграничните покупки на българите. Според справка на НАП към края на 2024 г. 3228 нашенци са декларирали имот там. През 2019 г. техният брой е бил едва 742. Интересът се засилва през 2022 г., когато над 1000 души обявяват собственост, и се запазва през следващите години. През 2022-а обявените там имоти са малко над 2200. В края на 2023 година вече са станали 3152. Според данните на гръцката национална банка само за периода 2017-2021 година наши сънародници са вложили 127 милиона евро в жилища в южната ни съседка.
През тази година интересът към покупки в Гърция продължава, показват наблюденията на брокерите. Търсенето е главно в Северна Гърция – Халкидики, Олимпийска ривиера, Кавала, Аспровалта, Солун. Предпочитани са имоти на пешеходно разстояние от морето. Интересът е разделен поравно между къщи и апартаменти, но повечето сделки стават с апартаменти.
Поскъпването не отказва българските купувачи, като от 2020 г. досега цените в Северна Гърция са се увеличили с до 70%. В Солун средната цена на кв. метър е 2200-2300 евро, а в централните части стига и до 5000 евро. Под 1000 евро може да се намерят имоти в селски райони на Олимпийската ривиера, но са по-некачествени, стари или с неясен статут.
4329 българи притежават недвижими имоти в 68 държави на всички континенти. Това показват официалните данни на НАП. Броят им бележи сериозен ръст спрямо миналата година, когато бяха 3604 души.
Данните са към 30 април 2025 г. и се отнасят само за физическите лица – фирмите и ЕТ са подали информация по-късно – до 30 юни.
За година българите с имоти в чужбина са се увеличили със 725 души,
или над 20%. От справката са изключени емигриралите българи, освен ако не се завърнат или не декларират доброволно. От агенцията уточняват, че се използват данни и от автоматичния обмен на информация с други държави, който позволява откриване на недекларирани имоти и приходи от наеми.
Географията също се разширява – докато през 2022 г. покупки са направени в 59 държави, сега бройката има нараства. Броят на държавите, в които се декларира собственост, се вдига на 64 през 2024 г., а сега е 68.
Новите дестинации са Австралия, Нигерия, Уругвай и Белийз. В същото време Андора, Мозамбик и остров Ман, които присъстваха в предишни справки на НАП, вече не фигурират в списъка, което означава, че там или имотите са били продадени, или собствеността е прехвърлена.
Европа е фаворит за българите, които са решили да инвестират в недвижимости. От НАП обаче заявяват, че не могат да предоставят данни за 2024 г. за бройката по държави, защото е възможно един и същ имот да бъде деклариран от повече от едно лице със съответните идеални части.
Също така не би могла да бъде дадена и информация за вида на имотите. В предпочитанията на българите в Европа има известни размествания
През 2022 година на второ място бе Германия с близо 200 имота. Тя отстъпва на трето място, като бройката през 2023 г. бе 228. На второ се изкачва Испания, където наши сънародници към края на 2023 г. са имали 327 имота – броят им за година почти се е удвоил. За сравнение – през 2019 г. само 41 души са имали собственост там.
