Името на България бе замесено в международен скандал в корабоплаването след задържане на либийски танкер на пристанище Бургас. Случаят е от края на 2017 г., а в края на 2018-а началникът началникът на Либийската морска администрация инж. Омар Абделла Джауши е разпоредил да бъде задържан всеки кораб, плаващ под български флаг или собственост на българска компания, който влезе в териториалните води на Либия, съобщава „24 часа“. Копие на заповедта е публикувано в арабски медии. Инструкциите са разпратени до всички търговски, промишлени и нефтени пристанища в Либия.
Предприетите мерки са „в отговор на действията на българските власти“ спрямо либийския танкер „Бадр“, се посочва в разпореждането на инж. Джауши. Сагата с кораба започва през ноември 2017 г., когато е арестуван на пристанище Бургас, след като фирмата „Булгаргеомин Лтд.“ ДЗЗД предявява морска ипотека върху плавателния съд за обезпечаване на вземания на фалиралата държавна компания „Булгаргеомин“ ЕАД.
Документът за морската ипотека е изповядан от гръцкия нотариус Йоана Андреадаки от Атина. През февруари 2018 г. обаче тя пише жалба до гръцката прокуратурата, в която твърди, че такава ипотека не съществува, а самата тя е станала обект на груба злоупотреба.
„Действително съм съставила проект на ипотечен договор за въпросния кораб, обаче страните в крайна сметка не са се явили за подписването му, и следователно ипотечният договор е останал в проект, не е бил подписан, нито е вписан в книгата на договорите“, твърди нотариус Андреадаки в своята жалба, цитирана от сайта специализирания сайт Maritime.bg.
На 29 януари 2018 г. Върховният касационен съд отменя ареста и разпоредява либийският танкер „Бадр“ да бъде освободен. Два дни по-късно обаче частен съдебен изпълнител от Бургас представя заповед за принудително изпълнение, издадена от съда.
Заповедта е във връзка с разпоредба на Кодекса на търговско корабоплаване, позволяваща на капитана на пристанището да задържа кораб при закононарушение. В нея не се посочва нарушение от страна на кораба, но се предвижда евентуално такова, ако корабът отплава преди да се предприемат стъпки от страна на частния съдебен изпълнител. Фактически корабът е арестуван, за да не извърши нарушение в бъдеще.
Оттогава танкерът стои на пристанището в Бургас. На 21 декември 2018 г. Бургаският окръжен съд отменя постановлението на ЧСИ Тотко Колев като незаконно. В същия ден обаче охранители от частната фирма на Ивайло Борисов-Ториното и служители на „Гранична полиция“ и „Морска администрация“ се качили на борда на либийския кораб и принудили екипажа му да слезе. Те са сменили флага, след което корабът е бил изведен в открито море. Капитанът на кораба Абдулла Абдул Джалил е бил малтретиран едновременно от охранителите и от офицер на „Гранична полиция“, твърди той в нотариално заверена жалба, цитирана от сайта „Биволъ“.
На 2 януари 2019 г. Върховният административен съд окончателно постановява корабът „Бадр“ да бъде освободен от наложения му от „Морска администрация“ арест. Въпреки това на следващия ден танкерът отплава към Турция, сочи навигационната система Marine Traffic, където маршрутът на плавателния съд може да бъде проследен в реално време. Около 6 часа сутринта (UTC) на 4 януари „Бадр“ спира вече в турски води срещу Инеада, след което се връща отново в България.
От „Морска администрация – Бургас“ и „Гранична полиция“ твърдят, че са съдействали за смяна на екипажа на либийския танкер, както е по закон. От там са категорични, че нито са заплашвали, нито са използвали сила. „Ако някой твърди това, то е тотална лъжа и измама“, заявяват от „Гранична полиция“.
„МВнР не може да се намеси, но не сме стояли безучастни. Информирали сме всички възможни институции за проблема“, посочва шефът на консулския отдел във Външно министерство Николай Ванчев пред „24 часа“. По негови думи Министерство на външните работи е сезирало Върховната касационна прокуратура, инспектората на ВСС, както и Министерството на транспорта и Министерството на правосъдието.
Заради разразилия се скандал, миналата седмица в Ню Йорк Либия е инициирала среща на ниво постоянни представители в ООН. Тъй като принудителната смяна на флага се тълкува като посегателство срещу националния суверенитет, Либия има правото да сезира Съвета за сигурност на ООН, което да доведе до санкция по чл. 7 от устава на международната организация.
