Месни заговезни – началото на пътя към Великия пост
Месни заговезни е един от големите християнски празници в българския народен календар и отбелязва последния ден, в който се консумира месо преди началото на Великия пост.
Празникът се чества винаги в неделя, осем седмици преди Великден, и поставя началото на постепенната подготовка – както телесна, така и духовна – за най-строгия пост в годината.
Какво символизира празникът
Името „Месни заговезни“ идва от думата „заговяване“ – отказване от определен вид храна. От този ден нататък месото се изключва от менюто, а след седмица, на Сирни заговезни, се спират и млечните продукти, яйцата и рибата.
Според църковната традиция това е време за смирение, размисъл и подготовка за Възкресение Христово.
Традиции и обичаи
По традиция на Месни заговезни семействата се събират около богата трапеза, на която задължително присъстват месни ястия – печено месо, кебапи, сарми, суджуци и домашни колбаси.
Празникът има и социален характер – това е ден за събиране на роднини, помирение и укрепване на семейните връзки.
В някои райони на страната са се запазили и обичаи, свързани с веселие, хора и маскарадни елементи, които поставят началото на карнавалния период до Сирни заговезни.
Какво следва след Месни заговезни
След празника започва т.нар. Сирна седмица, в която все още са разрешени млечни продукти и яйца. С нея постепенно се навлиза в ритъма на поста и духовното пречистване.
Месни заговезни напомня за силата на традицията и за баланса между празника и въздържанието – ценности, които продължават да имат място и в съвременния живот.
