България посреща 2026 г. с първия си държавен бюджет, изготвен изцяло в евро — символично и икономически важно начало на нова фаза за страната. Проектът, внесен от Министерството на финансите, показва амбиция за социална подкрепа и растеж, но поставя и сериозни въпроси за устойчивостта на публичните финанси.
Основни параметри: приходи, разходи и дефицит
Проектобюджетът предвижда приходи от около 51,4 млрд евро и разходи от 55,1 млрд евро. Дефицитът е заложен на около 3 % от БВП, в рамките на маастрихтските критерии. Публичният дълг се очаква да достигне 37,6 млрд евро, или 31,3 % от БВП — все още едно от най-ниските нива в Европейския съюз.
Икономическият растеж е прогнозиран на 2,7 %, а средногодишната инфлация — около 3,5 %. Макрорамката е умерено оптимистична, но анализатори предупреждават, че съществуват значителни рискове при по-слаб растеж или по-висока инфлация.
Социална ориентация: повече за хората, повече от бизнеса
Бюджетът за 2026 г. е определян от опозицията като „най-социалния от две десетилетия“. Правителството залага на увеличение на пенсиите и минималната работна заплата, както и на по-високи разходи за здравеопазване и образование.
- Минималната заплата е заложена на 605 евро (около 1 183 лв) – малко под автоматичната формула, предвидена в Кодекса на труда.
- Максималният осигурителен доход се увеличава до 2 352 евро, а осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ нараства с 2 процентни пункта от 1 януари 2026 г.
- В сектор „Здраве“ се предвиждат над 5,2 млрд евро.
Правителството защитава мерките като „необходими за догонване на европейските стандарти на живот“, докато бизнесът ги приема с притеснение. Работодателските организации предупреждават, че по-високите осигуровки и несигурността около бъдещи данъчни промени могат да охладят инвестициите и да натоварят пазара на труда.
Данъчна политика: без изненади, но с напрежение
Проектът запазва плоския данък от 10 % върху доходите на физически лица и 10 % корпоративен данък — засега. В публичното пространство обаче се обсъждат възможности за повишаване на ставките върху дивиденти и въвеждане на по-прогресивни елементи в системата.
Според финансови експерти, приходната част на бюджета ще зависи силно от ефективността на приходните агенции и цифровизацията на данъчните процеси.
Рискове и критики
Въпреки спазения дефицит под 3 %, анализатори предупреждават, че реалното изпълнение може да достигне 4–5 % от БВП при по-слабо събиране на приходи.
Други ключови рискове:
- Инфлационен натиск – увеличените социални разходи и по-високите доходи могат да поддържат ценовия ръст.
- Бавно икономическо възстановяване – прогнозата за 2,7 % растеж може да се окаже прекалено оптимистична на фона на регионалните тенденции.
- Зависимост от еврофондове – редица капиталови разходи остават силно зависими от европейско финансиране.
Опозицията нарече бюджета „популистки и нереалистичен“, а управляващите го определят като „социално отговорен и икономически балансиран“.
Перспективи: между растежа и стабилността
2026 г. ще бъде първата година, в която България ще работи с бюджет в евро. Това носи предимства – по-голяма прозрачност, по-ниски транзакционни разходи, по-добри условия за кредитиране. Но и отговорности – дисциплина, предвидимост и отказ от лесни решения.
Проектът за държавен бюджет за 2026 г. е компромис между социални очаквания и фискална реалност. Ако бъде реализиран с контрол и ясни приоритети, може да стане основа за по-устойчив растеж. Ако не – рискува да задълбочи структурните слабости на икономиката.
„Това е бюджет на прехода – към еврото, към по-високи доходи и, надяваме се, към повече доверие“, коментира икономически анализатор от Софийския университет.
