Югоизточният регион на България се оказа на дъното на Европа по икономическо представяне през 2024 година. Данните на Eurostat показват, че реалният брутен вътрешен продукт на Югоизточен регион се е свил с над 12% на годишна база – най-резкият спад сред всичките 233 региона в Европейския съюз.
Докато повечето европейски региони отчитат растеж, Югоизточна България „светва в червено“ на икономическата карта на ЕС. Спадът е по-дълбок от този във всички останали засегнати региони, което поставя района в безпрецедентна позиция спрямо останалата част от Съюза.
Особено показателно е сравнението със Северозападен регион – традиционно най-бедният регион в България и сред най-слабо развитите в ЕС по БВП на глава от населението. Въпреки структурните си проблеми, Северозападът се представя по-стабилно през 2024 г. и не попада сред регионите с най-драматичен спад. Така парадоксално по-бедният регион показва по-добра икономическа динамика от индустриалния Югоизток.
Експерти посочват, че причините вероятно се крият в силната зависимост на Югоизточния регион от енергетиката, нефтопреработката и тежката индустрия. При спад в производството, по-ниско външно търсене или ценови корекции на енергийните пазари, ударът върху регионалния БВП е рязък и концентриран. Липсата на достатъчна диверсификация допълнително увеличава уязвимостта при икономически сътресения.
Данните поставят сериозни въпроси за устойчивостта на икономическия модел на региона и за необходимостта от по-широка структура на икономиката, която да намали зависимостта от ограничен брой ключови отрасли. Засега обаче фактите са категорични: през 2024 г. Югоизточна България регистрира най-силния икономически спад в целия Европейски съюз.


