Семейството на Христо Спасов, Александър Спасов и Любомил Иванов Мутишев – екипаж на кораб VN 8112, отправи емоционален апел към всички отговорни институции с настояване да бъдат използвани всички възможни ресурси за издирването им.
„Пиша ви от името на нашето семейство. Вече шести ден живеем в очакване на новини за тях. Ние не сме специалисти по морско дело или спасителни операции. Ние сме семейство, което чака – чака информация, яснота и надежда“, пише Силвия Спасова – дъщеря на Христо Спасов и сестра на Александър Спасов.
По думите ѝ за близките остава неясно дали освен локализирането на кораба се прави всичко възможно и за активно търсене на евентуално оцелели.
„Ако спасителният плот не е на борда, съществува хипотеза, че екипажът може да се намира в него. Искаме да знаем – изготвен ли е модел за възможен дрейф на плота според теченията и вятъра? Извършва ли се систематично въздушно и морско претърсване по такава предполагаема траектория?“, посочва тя.
Силвия Спасова поставя и въпроса за въздушното издирване.
„Чухме за ограничено въздушно наблюдение. Ако има и минимален шанс за живот, времето е решаващ фактор. Има ли възможност въздушното търсене да бъде разширено, доколкото метеорологичните условия позволяват?“, пита тя.
В апела си семейството търси яснота и за подводните действия.
„Разбираме, че условията в морето могат да бъдат изключително сложни и рискови. Но за нас е важно да знаем има ли ясен оперативен план и какви са реалните ограничения пред влизането на специализираните екипи“, пише още Силвия Спасова.
Тя поставя и въпроса за международната координация.
„Потвърдено ли е активно участие на турската страна в търсенето по тяхното крайбрежие и акватория? Има ли съвместен координационен механизъм, който да гарантира, че се покриват всички възможни зони?“, пита тя.
Най-болезнен за семейството остава въпросът за комуникацията с институциите.
„Ние научаваме развитието на операцията от медиите. Нямаме определено лице за контакт, което да ни информира регулярно и официално. В подобна ситуация семействата имат нужда не само от действия, но и от прозрачност, човешко отношение и предвидимост“, подчертава Силвия Спасова.
В края на писмото си тя заявява:
„Ние не обвиняваме. Ние молим. Молим да бъдат разгледани всички хипотези. Молим да знаем, че се използват всички налични ресурси и възможности. Вярваме, че когато става дума за човешки живот, всяка минута и всяко усилие имат значение.“
