* Кметът Николов внася предложение вдъхновяващата гимнастичка да стане почетен гражданин на Бургас
Диамантените момичета от ансамбъла на България по художествена гимнастика донесоха огромна радост на цяла България. Нашите избухнаха с олимпийска титла на най-важния форум в света на спорта. Едно 20-годишно бургаско момиче беше част от чудото. Стефани Кирякова записа името си със златни букви в историята на художествената гимнастика.
Олимпийската шампионка, тръгнала от КХГ “Черноморец“, се прибира у дома заедно със съотборничките си в сряда с полет от Токио до София. Сред посрещачите на столичната аерогара ще бъдат и родителите на Стефани – Бойка и Радослав Кирякови.
Междувременно бургаският кмет Димитър Николов обяви, че ще предложи на местния парламент на златната гимнастичка да бъде присъдено почетно гражданство.
* Щастливият баща на Стефани беше любезен да отговори на въпроси, свързани с невероятното изживяване да види детето си на най-високата стълбичка на Олимпийски игри и в негова чест цял свят да чуе химна на България:
– Г-н Киряков, честито! Как се чувствате след грандиозния успех на нашите гимнастички, с участието на Вашата дъщеря Стефани в състава?
– Каквото и да кажа, ще е малко. Щастлив, радостен, безкрайно горд и удовлетворен. Чувството е шампионско. Велико е, Бургас си има олимпийска шампионка!
– Очаквахте ли олимпийската титла?
– Тайничко със съпругата ми Бойка се надявахме, че ще се случи. Момичетата го заслужаваха, защото знам колко къртовски труд са положили в името на изкачването на върха. Те самите бяха решили, че трябва да станат първи. Искаха само златото и титлата. Бяха във върхова форма и заслужено триумфираха срещу силни съпернички.
– Скачаше ли ви пулсът по време на съчетанията на нашите?
– Хем скачаше, хем спираше. Инфарктни моменти. Все пак допускаш една грешка и мечтите се изпаряват. Моята Стефани и останалите й съотборнички демонстрираха железен характер, съчетан с воля за победа и спиращи дъха съчетания.
– Кои бяха първите Ви думи към Стефани след триумфа?
– Чухме се само за минутка, но успях да й кажа буквално „Чудото стана. Гордеем се с теб!“.
– А думите на златната медалистка към Вас?
– Тате, не мога да повярвам. Аз съм олимпийска шампионка.
– Плод на какво е този запомнящ се успех от най-високия спортен форум?
– На много, много… денонощен труд, на лишения, всеотдайност и отговорност.
– На кого искате да благодарите?
– На Илиана Раева и хората от федерацията, на треньорките на националния отбор Весела Димитрова и Михаела Маевска, на останалите от екипа, хореографи и масажисти. Разбира се, на председателката на родния й клуб „Черноморец“ Ани Бошева, която откри Стефани за гимнастиката, както и на Мария Калангерова, която постави основите на бъдещото възходящо развитие на моята дъщеря.
– Какво дете беше Стефани?
– Дете, възпитано във всички християнски ценности. Послушна и изключително отговорна и амбициозна.
– Кога се запали по художествената гимнастика?
– Беше на 5 годинки, когато в детската й градина „Х.К.Андерсен“ пристигнала Ани Бошева да селектира момиченца. Вечерта получихме бележка, на която пишеше: Вашата дъщеря е избрана да тренира художествена гимнастика в клуб „Черноморец“. Заповядайте в зала „Младост“ в този ден и час. Стефани беше изключително ентусиазирана. Отиде с голям мерак и така до днес, вече 15 години. Основите и тънкостите на гимнастиката научи от личната си треньорка в Бургас Мария Калангерова. От 2016 година е на централизирана подготовка в София, като част от националния ансамбъл. За да стигне до олимпийското злато.
– Какви съвети й давахте като родители?
– Всеки ден да работи съвестно, без да пести усилия или да се огъва от трудности. Да е постоянна и последователна и стриктно да изпълнява указанията на треньорките.
– Имало ли е момент в досегашната кариера на Стефани, когато всичко й е дотягало и е мислила за отказване?
– О, да. Когато през 2015 година за пореден път не я включиха в основния състав на националния отбор – индивидуално. В него попадаха всички от Топ 6, а тя беше четвърта. Върна се в Бургас разочарована, но с усилията на треньорките в „Черноморец“ и на нас като родители успя да преглътне горчилката и да продължи още по-нахъсана и жадна за победи.
– Коментирали ли сте бъдещето на Стефани?
– Тя вече е студентка първи курс в НСА – треньорски профил. Ще видим, има време.
– А в по-близък план. Питам, защото капитанката Симона Дянкова обяви в ефир от Токио, че последното състезание на отбора в този му състав ще бъде световното първенство в края на октомври в японския град Китакюшу?
– За другите момичета не знам, но аз като родител ще се опитам да мотивирам Стефани да остане и за следващите Олимпийски игри през 2024 година в Париж. Тогава ще е само на 23. Но крайното решение ще бъде нейно.
Интервю на Велизар Маджаров
