През изминалия уикенд в Несебър за осма поредна година бе проведен фестивалът „Есенни пасажи“.

Както всяка година голямата част от събитията за празника на рибарството бяха на площад „Месамбрия“ в Стария град. Там всички, решили да се насладят на прекрасната есен, богата културна  програма и разнообразието от рибни изкушения, можаха да намерят своите моменти на отдих, радостни изживявания и кулинарна наслада под ласкавите лъчи на октомврийското слънце.

Националният рибен фестивал “Есенни пасажи“ е една от вече утвърдените проява в културния календар на общината. Традицията на неговото честване, което Община Несебър следва осем години, го направи търсено и очаквано събитие, привличащо много гости от страната, жадни за насладата в спокойствието на есенния морски бряг. “Есенни пасажи“ е един от фестивалите, чрез които Община Несебър осъществява своята политика, насочена към удължаване на туристическия сезон. Общинското ръководство полага последователни усилия да разкрива прелестите на Несебър през различните годишни времена, като по този начин цели да привлече туристи, изкушени от тишината и романтиката на дните извън активния сезон. Част от тази концепция са и фестивалните прояви като „Есенни пасажи“, „Есен в Несебър“, Февруарските празници за любов и вино. Тези културни събития всяка година привличат все повече хора, които искат да изживеят уикенд, изпълнен интересни и вълнуващи изживявания.

За осмото издание на фестивала „Есенни пасажи“ Община Несебър кандидатства и бе одобрена за финансиране с проект по „Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020“. С отпуснатите средства бяха закупени сцена и висококачествен LED екран, които допринесоха за уникалното възприятие на звуковите и зрителни ефекти от публиката, посетила многобройните фестивални прояви.

Поредното издание на фестивала „Есенни пасажи“ бе посетено от стотици гости и жители на града, дошли да се насладят на омагьосващата атмосфера и празничното настроение на Несебър. За тях общината бе организирала богата кулинарно-културна програма. 

И през трите слънчеви фестивални дни всички, посетили площад „Месамбрия“, имаха възможност да опитат различни рибни вкусотии, предлагани от производители и ресторантьори. И тази година местните търговци изложиха най-богато разнообразие от различни риби, приготвени по различни технологии.

На осмото издание на „Есенни пасажи“ своята висока експертиза в приготвяне на рибни ястия и деликатеси бяха поканени да демонстрират двама шеф готвачи- Иван Николаев и Александър Бановски. Те бяха и жури на най-очакваното и атрактивно събитие – конкурса за най-вкусна рибена чорба, приготвена на борда на риболовен кораб от най-вещите майстори – самите рибари. Този вълнуващ момент препълни площада с хора, дошли да вкусят от рибената супа.

Победител в надпреварата за най- изкусно рибена чорба стана РК „Св. Никола 1“. На второ място остана РК 29, третото място бе отредено на РК 576.

Новост в осмото издание на „Есенни пасажи“ бяха демонстрациите на различни техники при плетене на мрежи и други специфични за рибарската професия умения, а най-малките бяха зарадвани от детски  игри.

Тази година за първи път във фестивалната програма бе включена и кинопрожекция. Любителите на осмото изкуство видяха филмите „Кит“- българска продукция от 1969 г. и “Есенни пасажи в Несебър“ – 2019.

В културната програма на фестивала участваха звездата на българската естрада Нели Рангелова, която изпълни песен в дует с талантливата несебърска певица Християна Петкова с вокален педагог Димитър Йорданов, и любимката на младото поколение Нели Петкова. Със свои изпълнения на площад „Месамбрия“ се включиха и квартет „New wave“ и „Ash“ към ОДК-Несебър. ФФ „Българка“, ФФ „Македонка“, Хор за гръцки песни “Месамбрия“  и Хор за градски песни “Блян“ при НЧ “Яна Лъскова 1905“ – Несебър отново бяха неотменна част от празниците на рибарството и даровете на морето в есенен Несебър.

Главният прокурор Иван Гешев е под карантина. Това съобщи самият той на официалния си профил в Туитър.

Заради положителен тест за коронавирус на член на семейството ми, сам се поставих под карантина в очакване на указания от здравните власти. С личен пример и спазвайки правилата, всеки помага на лекарите в борбата им с пандемията. Пожелавам здраве на всички!

Заради положителен тест за коронавирус на член на семейството ми, сам се поставих под карантина в очакване на указания от здравните власти. С личен пример и спазвайки правилата, всеки помага на лекарите в борбата им с пандемията. Пожелавам здраве на всички!— Ivan Geshev (@IvanGeshevPG) October 26, 2020

За срока на карантината главният прокурор ще бъде заместван от един от своите заместници.

“Дойде ли Димитровден, идва и снегът” – казват старите хора. Според народните вярвания от Димитровден започва зимата. Поверията гласят, че в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.

Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги, затова и народната поговорка гласи “Георги лято носи, Димитър – зима”.Свети Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.

От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници”. През това време жените не трябва да подхващат женска работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко,работено през годината.   

И за мъжете има някои забрани през тези дни – да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.

На Димитровден, също като на Игнажден, е много важно какъв човек пръв ще влезе в дома ви. Той трябва да е добър, да носи дар или пък да е имотен, за да донесе късмет на къщата.В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.

Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Традиционната обредна трапеза за празника включва курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки и тиква, а имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.

Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се почита като покровител на гр. Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.