На 22.07 /сряда/ от 8:00ч. игралната индустрия в България излиза на Национален протест срещу новия проект за изменение и допълнение в Закона за хазарта. Той бе внесен за разглеждане на парламентарна комисия „на тъмно“ на 16 юли, без допитване до заинтересованите страни, и е силно ограничаващ малкия и среден бизнес.Мирното шествие ще се проведе във всички големи градове в страната. 
Това не е първият протест, на който работещите от бранша излизат. На 20 юли близо 1000 души се събраха пред Народния театър и проведоха шествие до сградата на Народното събрание. Всички носеха плакати “Хазартът не е Божков“ и “Данъците от хазарта са за спорт и култура, а не за олигарси“. От Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България, смятат, че проектът е силно лобистки и цели монопол, тъй като се увеличават стократно таксите за откриване и поддържане на лиценз за казина и игрални зали. Това ще доведе до фалит на дребният и среден бизнес, като се погазват правилата за честна конкуренция.
 “Въведените изисквания за реално внесен капитал в размер на поне 3 млн. лв. за казина и 1 млн. лв. за игрални зали, както и нововъведените такси от 1 млн. лв. за казино и 500 000 лв. за игрална зала на практика ще ликвидират бизнеса и ще останат малък брой монополисти“, споделя в отворено писмо председателят на сдружението Милен Тотев. 
Според него всяко едно предложение в проекта е замислено така че да е поредният поръчков закон, който облагодетелства определени хазартни оператори и поставя на колене голяма част от бизнеса в бранша. От хазартния сектор са категорични, че няма да се предадат и ще бранят бизнеса и работните си места, а целта е да има обсъждане на новия спорен проект. 

Вижте как се промениха плажните ивици по Черноморието през последните 17 години. Тези снимки, заснети със сателит, показват разликата между 2003 и днес. Подбрани са от еколога Борислав Борисов. А разликата е шокираща, пише Дойче веле.

Арапя, Градина, Свети Влас, Иракли, Обзор, Робинзон: през последните 17 години на тези и други места по българското Черноморие се изляха хиляди литри бетон.

Нова акция на Христо Иванов, този път пред известната ТЕЦ Варна, собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

Христо Иванов обяснява във видеото, излъчвано на живо във фейсбук, механизма на така наречения студен резерв на стойност от 54 млн. лева, които са платени на централата и на собствениците й по договор.

Иванов разказва как е купена централата, как е получила студения резерв, защо е взет от държавната ТЕЦ „Марица Изток „2 и всички механизми по които се предоставя този резерв.

Припомняме ви, че преди няколко дни правителството обяви, че студения резерв повече няма да се разпределя по този законов механизъм, ще бъде намален и очевидно ще бъде насочен към други централи.

Районът на град Черноморец е известен със своята богата история, археология, етнография, изпълнена със своето многообразие и колорит. Археологическите проучвания на територията на съвременния град Черноморец доказват, че най–ранните заселвания в района на Южното Черноморие датират от епохата на късния неолит (5400–5200 г.пр.Хр). Свидетелство за това дават локализираните в района праисторически селища в местностите „Аклади Чеири” и местността „Гармица”.

През 2008–2009 г. са проведени мащабни теренни археологически проучвания в местността „Аклади”, разположена на западния бряг на Созополския залив на 1, 5 км югоизточно от град Черноморец до къмпинг „Градина”. От селището е проучен голям култов център с общо разкрити над 40 ритуални ями и шахти, свидетелстващи за живота на населението в проучваната зона от епохата на късния неолит (края на VI хил.пр.Хр.), халколита (V-IV хил.пр.Хр). За това, че в района на съвременния град Черноморец е съществувал един от най–ранните и най–богатите металургични центрове в Югоизточна Европа, свидетелстват откритите в епохата на халколита, парчета от полиметални руди, каменни оръдия на труда и глинени предмети и съоръжения за първична обработка, както и медни шила, свидетелстващи за един начален етап на развитие на рудодобива и обработката на метал през този период, което през следващите периоди на бронзовата и желязната епоха и насетне в историята на Западното Черноморско крайбрежие ще се превърне в един от водещите стопански отрасли, който ще разшири търговските контакти с други презморски страни.

Според сведенията на древногръцкия историк Херодот през раннножелязната епоха (края на II хил.пр.Хр.–началото на I хил.пр.Хр.)–началото на I Созополският залив е населяван от тракийското племе скирмияни. За живота на траките скирмиади и активната презморска търговия свидетелстват откритите каменни котви и оловни щокове, принадлежащи на редица Средиземноморски народи– финикийци, критяни и микенци. През 2013 г. в югоизточната част на залив „Вромос” са разкрити две селища–емпории.

Животът в селищата е без прекъсване до I век.пр.Хр., когато целият район е завладян от легионите, предвождани от римския пълководец Марк Лукул. Бурното развитие в района продължава и през III век сл.Хр. През V-VI век по времето на император Анастасий са изградени пристанищни крепости при нос Акра и при нос Хрисосотира, разположени в източния и западния край на полуостров „Свети Никола”.

През Средновековието градът е известен с името Свети Никола. За първи път това име се споменава в златопечатна грамота на византийския император Йоан VIII Палеолог от 1437 г. През XIX селището е сформирано и разположено около едноименната църква „Свети Никола”.

За историята и археологията на град Черноморец и района посетителите могат да се запознаят в Музейна експозиция „Свети Никола”, гр.Черноморец-ОКИ „Музеен център”, гр.Созопол. Музеят е създаден през 2014 г. с цел представяне, съхраняване и популяризиране на богатата и древна история и култура на град Черноморец. Музеят се помещава в самостоятелна двуетажна сграда и се състои от две експозиционни зали с направление археология и етнография. На първият етаж на музея е поместена археологическа експозиция „Черноморец–хилядолетното начало”, в която са представени керамични съдове, култова пластика, древни металургични съоръжения, каменни костени оръдия на труда и рибарски приспособления открити от праисторическо селище в м.”Аклади” (VI-III хил.пр.Хр.), свидетелстващи за живота, поминъка и вярванията на най–ранните поселения в землището на самия град.

На втория етаж е поместена етнографска експозиция „Бит и култура на населението от Крайбрежна Странджа“, в която са изложени женски накити, тъкани, традиционно мъжко, женско и детско облекло на представителите от трите основни етнически групи–рупци, тронки и загорци, оформящи пъстрият етнографски облик на района. Представа за основния поминък на населението–земеделие, животновъдство, риболов, както и старинните местни занаяти дават изложените оръдия на труда и занаятчийски инструменти. Богато илюстрираните фотоси и табла дават визуална представа за архитектурния облик на с.Свети Никола (дн.Черноморец), начина на живот, традициите и обичаите–част от духовната култура на местното население.

За лято 2020 г. посетителите на музея могат да се запознаят с гостуващата изложба на ОИМ Средец „Южен некропол на римска колония Деултум”. За любителите на културното наследство в България музейната експозиция предлага стикери и албуми част от кампанията Национално движение „Обичам България”. Музейната експозиция се намира в центъра на града на ул.”Байкал“ №6  с лятно работно време от 10.00–12.30 ч. и от 14.00–18.00 ч. всеки ден без понеделник.