TORCH включва токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус,
херпес симплекс вирус тип 1 и тип 2, които по време на бременност могат да нанесат
вътреутробни увреждания на плода, ако
майката няма изграден имунитет
„ЛИНА”
продължава да въвежда най-съвременните и ефективни изследвания и методи за
диагностика на различни заболявания. От края на миналата година лабораторията
прилага аналитичната техника Уестърн блот
(Western blot или WB) и при доказване на ТОRCH заболяванията, тъй като тя се отличава с
по-висока специфичност и чувствителност в сравнение с елайза методите. WB е
известен като потвърдителен метод за диагностика на много бактериални, вирусни и паразитни
инфекции, сред които HIV, лаймска болест, токсоплазма, дали положителен
резултат на ELISA, CLIA и други.
Какво е TORCH и защо изследването за него е важно по време на
бременност?
TORCH включва първите букви
на токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус, херпес симплекс вирус тип 1 и тип
2. Тези инфекциозни причинители могат да нанесат вътреутробни увреждания на
плода, ако майката няма изграден имунитет.
Често протичането на тези инфекции е безсимптомно.
Информираността за тези вродени заболявания или необходимостта от
изследване е:
- Част
от профилактиката при планиране бременност или в първия триместър на настъпила
вече такава.
- Част
от етиологичната диагноза на новородените – недоносени, хипотрофични или със
съмнение за вътреутробни увреждания.
- В
хода на бременността, в който и да е месец, за уточняване на диагноза, свързана
с тези инфекциозни причинители.
Лаборатория „ЛИНА” предлага два вида панели имуноблот TОRCH, с които се диагностицират имуноглобулини IgM и IgG :
Резултатът от изследването излиза в рамките на 7 работни дни.
Какви може да са
последствията за плода при заразяване с изброените заболявания?
Заразяването на бременна жена с вируси води до по-висока заболеваемост
както на майката, така и на новороденото. Развиващият се ембрион и новороденото
дете са високочувствителни към множество вируси, предизвикващи инфекциозни
заболявания у възрастните, но сравнително малко от тях могат да преминат
анатомо-физиологичните бариери. Детето може да се зарази вътреутробно, по време
на раждане или непосредствено след раждането.
Общото на тези инфекции е: клиничната картина е неясна; различни клинични
картини при по-големите деца и възрастните индивиди; възникват тогава, когато в патологичния
процес са въвлечени майката и детето; при майката обикновено симптомите са
неспецифични; изходът от заразяването за плода и
новороденото дете са разнообразни – от липса на последици до раждане на мъртъв
плод и плод с вродени аномалии.
При раждането бебетата имат незряла имунна система и не образуват антитела.
Децата получават антитела от майката посредством кръвната циркулация и
защитните фактори от кърмата. До около
20-ата седмица от началото на бременността – околоплодните води са благоприятни
за развитие на инфекции. С напредване на бременността се създават условия за
пренос на инфекции от влагалището. Някои вируси (CMV, HSV-1, HSV-2, HBV, HCV,
HPV, HIV) могат да преминат
бариерата и в късна бременност. Toxoplasma
gondii – паразит, може
да премине бариерата по време на цялата
бременност, като уврежданията са от различно естество.
Плацентата се формира след 16-ата седмица от началото на бременността. Тя
предпазва плода от майчините микроорганизми в кръвния ток. През плацентата
преминават антитела от клас IgG. При доносените деца (около термина на
раждането) концентрацията на IgG е еднаква с тази на майката. Децата,
родени с различна степен на недоносеност, не получават пълен набор от майчини
антитела, което увеличава риска. След раждането майчините антитела имат период
на полуживот и в зависимост от изходното ниво се запазват 2- 6 месеца. Антитела
от класове IgM, IgА, IgЕ не преминават през плацентата, но се
синтезират в отговор на инфекцията.
Повече за Уестърн блот
Уестърн блот (Western blot), понякога
наричан протеин имуноблот, е широко използвана аналитична
техника в молекулярната биология, имуногенетиката и други
молекулярни биологични дисциплини за откриване на специфични протеини в
проба от тъканен хомогенат или екстракт. Накратко, пробата е подложена
на денатурация на протеин, последвана от гел електрофореза. На
електрофорезната мембрана се създава първично антитяло, което
разпознава и се свързва със специфичния прицелен протеин. Следват етапи на
промиване, визуализиране и индиректно откриване на специфичния целеви протеин.