Над 50% от хората по света имат бактерията Хеликобактер пилори в храносмилателния си тракт. Две трети от тях никога не развиват признаци или усложнения, което я прави най- разпространената инфекция по света. Хеликобактер пилори обаче е основната причина за поява на хроничен гастрит и язва. Близо 90% от случаите на язва на дванадесетопръстника и над 80% от случаите на язва на стомаха са причинени от нея. През последните години са извършени епидемиологични проучвания, които потвърждават, че инфектирането с Хеликобакер пилори повишава и риска от рак на стомаха.
„Хеликобактер пилори (H.pylori) е грам отрицателна бактерия. Тази бактерия има микроаерофилен и азотен метаболизам, като изисква нормално pH на средата, в която се развива. Постъпилият в организма H.pylori се прикрепя под слузта в лигавицата в епителните клетни (pH е по- неутрално) на горните отдели на гастроинтестиналния тракт, стомах и дванайсетопръстник. H.pylori неутрализира киселината в средата чрез производство на големи количества уреаза, която се разгражда в стомах до въглероден диоксид и амоняк. Този амоняк е токсичен за епителните клетки”, обяснява вирусологът на лаборатория „ЛИНА” д-р Татяна Николова.
Колонизацията на H. pylori сама по себе си не е болест, но е състояние, свързано с редица заболявания в горната част на гастроинтестиналния тракт (ГИТ).
За откриване на Хеликобактер пилори в лабораторни условия, съществуват различни видове изследвания. Специалистите на лаборатория „ЛИНА” разкриват подробности за начина на извършване на всеки от тестовете и кога е подходящо да бъде извършен – за диагностициране на инфекцията или за проследяване на ефективността на лечението.
Кога е препоръчително да се изследва Хеликобактер пилори
Изследването е необходимо при лошо храносмилане, непостоянна коремна болка, загуба на тегло, безапетитие, усещане на пълнота и подуване на корема, гадене, оригване, роднини от първа степен с рак на стомаха и за всички пациенти над 45 години с допълнителни притеснителни симптоми (анемия, загуба на тегло, нарушения в усвояването на храната, кървави или черни изпражнения), контролно изследване след лечение.
Как се изследва в лабораторни условия Хеликобактер пилори?
Това се осъществява с неинвазивни методи, които са широко разпространени и лесно достъпни: (1) доказване на H.pylori антиген, (2) доказване на антитела (IgG, IgA) срещу бактерията, (3) разграждане на уреята от бактериалната уреаза. Всеки един от тези методи има предимства и недостатъци. Положителният резултат (антиген, антитяло, дихателен тест, биопсия) говори за наличие на H.pylori в организма, а отрицателният резултат от тест означава, че е малко вероятно пациентът да има тази инфекция.
1) Фекален тест за диагностика на H.pylori антигени (от изпражненията). Доказването става с имуноензимен тест- с висока степен на специфичност и чувствителност- 95,3% при възрастните и 98,6 % при децата. Подходящ е за оценка на лечението.
2) Кръвни тестове – изследване на антителата ( IgG, IgA). Препоръчително е да се изследват едновременно и двата вида антитела IgG и IgA преди и след лечение.
H.pylori IgG е качествен тест. Положителният резултат означава, че има инфекция или е имало инфекция в миналото. Контролно изследване е желателно да се направи не по- рано от 20 дни след края на лечението.
H.pylori IgА е количествен тест. Наличието им говори за:
- ранен период на инфекцията /появяват се преди IgG антителата /
- остро възпаление на лигавицата на стомаха или дванадесетопръстника
- за ефективността на лечението и състояние на оздравяване.
H.pylori IgА реагират по- бързо при добре подбрана терапия. Доказано е, че намалянето им с 10% от първоначалното изследване е добър прогностичен белег /ефективно лечение/.
3) Дихателният тест с урея открива Хеликобактер пилори с две издишвания. Този тест почива на принципа, че H.pylori със своя ензим уреаза разгражда предварително белязан с въглерод урея, отделя се въглероден диоксид с маркирания въглерод, който може да бъде открит в издишания въздух. Нормално стомахът не произвежда уреаза и такава реакция е възможна само при инфекция с H.pylori. За точността при изследването трябва да се спазят предварително от пациента следните условия:
- Да не е взимал антибиотици най-малко 1 месец.
- Да не е пил две седмици лекарства от групата на инхибитори на протонната помпа,
- Да не е пил лекарства от групата на Н-2 блокерите един ден преди изследването.
Провежда се сутрин, на гладно, да не е пил вода, желателно е и да не е пушил.
Текст към снимка: Д-р Татяна Николова със синия екип
