Бургаската премиера на един от шедьоврите в балетното изкуство – „Баядерка“ на Лудвиг Минкус, ще се превърне в своеобразен старт като хореограф и режсьор-постановчик за дългогодишната примабалерина на Софийска опера и балет и част от екипа на Държавна опера – Бургас Веса Тонова. Премиерата на първата й самостоятелна постановка ще се състои на 26 април, четвъртък, от 19 ч. Освен като хореограф и режисьор, ще я видим и на сцената в главната роля като Никия. „Това, което ме подтиква да желая този спектакъл за начало на нова стъпка и поприще като хореограф и режисьор, е че този балет е много близо до моята същност. Той е типично романтичен спектакъл. През цялата ми кариера повечето от колегите ми, предишните поколения и почитателите ми твърдят, че съм една от най-добрите изпълнители на романтични роли. В същото време героинята ми няма определена възраст, както е в приказните спектакли на Чайковски, така че може да се изпълни и от по-зрял човек, и това не ме притеснява. Освен това музиката е много красива, танцувална, с разнообразни елементи – с индийски мотиви, базирана на индийската философия за любовта, отразяваща индийския мироглед; а аз обичам Индия. Близки са ми като духовност и светоусещане и смятам, че съм постигнала основната си идея. Надявам се тя да привлича все повече публика и да я запалва за балетното изкуство“, казва Веса Тонова.

Костюмите, детайлно изработени и съобразени изцяло с индийската култура, са дело на една от малцината останали костюмографи в България Цветанка Стойнова. Всеки един костюм е изработен на ръка. Сценографията е на известния в Европа художник Иван Токаджиев. В работата си по „Баядерка“ той се е съобразил изцяло с характера на творбата. „Всичко е в духа на най-добрите класически образци. Търсех класическо решение с максимална степен на преразказ на сюжетната линия, с нейната фантастичност и мистичност на индийската култура, поетичното начало на драмата, която лежи в основата на сюжета, и разбира се подчинена на голямото човешко чувство любов. От техническа гледна точка декорът би трябвало да бъде лек, мобилен, подходящ за различни сцени и, надявам се, хубав“, разказва Токаджиев. Той споделя, че най-голямото му желание в работата му е било да избегне да вложи в този проект модернистични елементи и трактовки.

Либретото на „Баядерка“ се базира на произведението на Гьоте „Богът и баядерката“. Спектакълът е направен за първи път през 1877 г. в Каменния театър в Петербург от хореографа Мариус Петипа. Той използва популярността на романтичните балети „Силфида“ и „Жизел“. Въпреки че поводът е бенефис за имперската балерина Екатерина Вазем, тя играе в спектакъла още шестдесет пъти след първото представление. Преди да падне от програмата „Баядерка“ е изиграна седемдесет пъти за пет години. Спектакълът е възстановен през 1941 г. от Вахтан Чабюкяни и Владимир Пономарьов за Кировския балет и почти всички съвременни постановки са базирани на тяхната версия. Първата постановка извън Русия е в Лондон през 1964 г. Тя е създадена от Рудолф Нуреев, който е емигрирал през 61-ва година от Русия благодарение на турне на Кировския балет в Лондон. Тогава той поставя на сцената на Английския кралски балет част от „Баядерка“, а именно „Сцената на сенките“ – една от емблематичните в класическия балет. Тя е вдъхновена от илюстрации на Гюстав Доре към „Рай“ на Данте и обикновено се изпълнява от тридесет и две балерини. Последната версия е тази на Наталия Макарова от 1980-та година, създадена за американския балет. Тя опитва да възстанови пълната версия на спектакъла, като добавя последната, финална картина на земетресението и разрушаването на храма по време на годежа на Гамзати и Солор. Именно на тази версия е в основата на интерпретацията на Веса Тонова. „Вариантът за бургаската опера е преработен съобразно човешкия ресурс и възможностите на танцьорите. Съобразявам се и с музиката, с която разполагам в наличност, тъй като популярното изпълнение на Лондонския филхармоничен оркестър, циркулиращо в интернет, е доста по-различно от оригиналната партитура на „Баядерка“. Вярвам, че съм постигнала един много сбит, съществен, компактен вариант на този спектакъл, подходящ за по-малко хора, съхраняващ докрай фабулата на спектакъла и либретото на Худаков“, разказва Веса Тонова.

Областният и Общински съвет на БСП – Бургас почетоха 103-та годишнина от арменския геноцид. Социалистите присъстваха на заупокойната молитва за загиналите, която бе отслужена в арменската църква в Бургас. Те поднесоха венци и цветя пред Паметника на геноцида в двора на храма.

На събитието бяха председателят на ОблС на БСП – Бургас Стойко Танков, общинският председател на партията Живко Господинов, неговият заместник Тодор Ненов, председателят на МО на БСП – Бургас Васил Иванов и Мардирос Жунгурдиан – председател на Съвета на председателите на район „Меден рудник“.