Най-добрият български тенисист Григор Димитров се ядоса на фен и едва не се стигна до голям инцидент. Случката е от Шанхай. Клипове в социалните мрежи показват как фенове са наобиколили Димитров и се опитват да се докоснат до него, докато той излиза от корта.

Първата ни ракета, вървейки след охраната си, е спънат от някой от тълпата, обръща се – видимо ядосан и посочва с пръст. На кадрите се вижда, че Григор Димитров тръгва заплашително към него, но все пак успява да запази самообладание.

„Никога повече не прави това“, казва Димитров на фена, посочвайки го с пръст. След това на кадрите се вижда как Димитров е изведен с помощта на охраната. Случката е в продължение на няколко секунди. 

Темпът на нарастване на бюджетните разходите значително изпреварва този на приходите, алармират от АИКБ. От Асоциацията искат от бъдещите народни представители в 51-то НС и правителството (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплина и да предприемат мерки за овладяване на растящия бюджетен дефицит, като за бюджетната 2025 г. „замразят“ възнагражденията и съкратят с 20% заетите лица в публичния сектор, както и да „замразят“ пенсиите и разходите в сектор „Отбрана и сигурност“. 

Освен това от Асоциацията искат ревизия на бюджетните приоритети и въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, за да се предотврати потенциална финансова и икономическа криза с тежки последици за бизнеса и обществото.  

Eто и цялата декларация на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) срещу „неконтролираното нарастване на бюджетните разходи и на бюджетния дефицит“: 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразява дълбока загриженост относно състоянието на публичните финанси в страната, особено по отношение на неконтролираното увеличение на бюджетните разходи и дефицит.

Според представената информация на пресконференцията, проведена от заместник министър-председателя и министър на финансите г-жа Людмила Петкова на 04.10.2024 г., във връзка с подготовката на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетната процедура за 2025 г. се очаква значително увеличение на бюджетните разходите, особено в сферите на възнагражденията на заетите лица в публичния сектор и на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите.

Наблюдава се експоненциален ръст на разходите за персонал, които от 14,6 млрд. лева за 2022 г. се планира да достигнат 18,0 млрд. лева през 2024 г. – увеличение, надхвърлящо 23%. Паралелно с това отчитаме още по-драстично нарастване в сферата на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсии. Тук виждаме скок от 25,7 млрд. лева за 2022 г. до очаквани 34,9 млрд. лева за 2024 г., което представлява ръст от близо 36%.

Особено тревожен е фактът, че тези непропорционални увеличения се реализират в контекста на сравнително умерена инфлация, но при продължаващ спад на индустриалното производство. За периода януари 2023 г. – август 2024 г. кумулативната инфлация е едва 4.5%. Следователно – налице е значителен реален ръст както на разходите за персонал, така и за пенсии и социални трансфери, който многократно надхвърля инфлационните нива, при задълбочаваща се криза в реалния сектор в ЕС и България.

Тази тенденция поражда сериозни въпроси относно устойчивостта на публичните финанси и потенциалното въздействие върху конкурентоспособността на българската икономика в средносрочен и дългосрочен план.

Темпът на нарастване на бюджетните разходите значително изпреварва този на приходите. Прогнозите сочат към нов дефицит от 11.9 млрд. лева за 2025 г., който, прибавен към планирания дефицит за 2024 г. от 6.2 млрд. лева., формира потенциален бюджетен дефицит от 18.1 млрд. лева за следващата година, приближаващ 9% от БВП. Тази прогноза е изключително тревожна и очертава риск от неустойчива фискална спирала, застрашаваща макроикономическата стабилност и средносрочния и дългосрочен икономически растеж на страната.

Наложителна е незабавна ревизия на бюджетните приоритети и въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, за да се предотврати потенциална финансова и икономическа криза с тежки последици за бизнеса и обществото.

АИКБ призовава бъдещите народни представители в 51-то Народно събрание на Република България и правителството (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплина и да предприемат мерки за овладяване на растящия бюджетен дефицит, като за бюджетната 2025 г. „замразят“ възнагражденията и съкратят с 20% заетите лица в публичния сектор, както и да „замразят“ пенсиите и разходите в сектор „Отбрана и сигурност“ на и без това свръхвисокото им равнище и като дял от БВП, и като възможности на страната. Остро се противопоставяме на всякакви опити за запушване на дупки в бюджета, причинени от безотговорно харчене на пари, които не сме изработили, с вдигане на данъци за хората и предприятията!

Само чрез отговорно и дисциплинирано ефективно и ефикасно управление на публичните финанси, в противовес на предизборния популизъм и купуване на гласове „на едро“ за сметка на растящ бюджетен дефицит, може да се гарантира успешното присъединяване на страната към еврозоната, Шенген и ОИСР, устойчив ръст в икономиката и оттам – устойчив ръст на реалните доходи и стандарт на живот. АИКБ настоява народните представители и правителството да действат решително, за да предотвратят задълбочаването на фискалните дисбаланси и риска от финансова и икономическа криза.

На изборния ден – 27 октомври, ще върнем часовниците си с час назад и ще преминем към зимно време. Така денонощието ни ще е с един час по-дълго и ще спим с един час повече. 

Смартфони, таблети и компютри ще се погрижат за тази актуализация автоматично.

Сутрините и вечерите ни ще са тъмни и денят ще ни се струва по-кратък. 

В Европа промяната на времето се прави от 1916 г., а в България – от 1979 г. С постановление от 1997 г. лятното часово време влиза в сила от 3:00 ч. сутринта в последната неделя на месец март.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.

На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. като мярка за спестяване на гориво във военната обстановка.

Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. САЩ последва примера ѝ през 1918 г.

А през 2019 г. членовете на Европейския съюз гласуваха за премахването на смяната на времето във всички държави от ЕС. Оттогава насам редовно се съобщава, че всяка смяна на лятното или зимното часово време може да бъде последна. За да се случи това обаче, всички държави от ЕС трябва да хармонизират избора си.

източник: BTV

праведливостта в демократичното общество изисква еднакъв подход на правоохранителните органи към всички престъпили закона, а не само към избрани, заяви държавният глава

Първостепенен приоритет на сегашното правителство следва да бъде борбата с купения и корпоративен вот и именно по резултатите от нея ние ще съдим за цялостната работа на кабинета. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти в отговор на въпрос за срещата, която свиква днес с отговорните институции във връзка с подготовката на предстоящите избори за Народно събрание.

Държавният глава посочи, че отново в навечерието на изборите обществото ни е свидетел на множество сигнали и публикации за купен и корпоративен вот, дори се появяват и конкретни имена, което е и причината да инициира срещата. Президентът посочи, че фокусът ще бъде поставен върху гарантирането на честността на вота. „Важно е обществото ни да разбере наистина дали институциите осъзнават своята отговорност пред него и ще демонстрират ефективност, така че най-сетне силно да се ограничи купеният и корпоративен вот, за да не може повече това порочно явления да изкривява гласа на българите, съответно да вкарва представители в парламента и така да не се отразява волята на хората“, допълни Румен Радев.

В отговор на въпрос държавният глава заяви, че правоохранителните и правораздавателните органи трябва да покажат еднакъв подход към всички, нарушили законовите правила във връзка с вота. „Най-важното за едно общество, за да покаже, че е демократично, е справедливостта. А справедливостта означава преди всичко еднакъв подход от правоохранителните органи към всички, престъпили закона, а не само към избрани“, заяви Румен Радев.

„Най-важното в момента е да се осигури честност на вота, така че гражданите да получат увереност да се върнат към урните, защото те в момента те се отблъскват“, заяви президентът, попитан кога смята, че „трябва да включи в политическата игра“. Държавният глава посочи, че този въпрос се задава непрекъснато, но няма никакво отношение към настоящите избори. 

Над 44 000 са опитите за нелегално преминаване на границата ни, предотвратени от началото на годината до момента. Служебният премиер, министрите на вътрешните и на външните работи обходиха браздата и установиха, че в момента няма компрометирани участъци от оградата между България и Турция. Предстои доизграждане на интегрираната система за наблюдение, предава БНТ.

Със 70% е намалял миграционният натиск по границата ни с Турция от началото на годината в сравнение със същия период на 2023 година. Според директора на „Гранична полиция“ сега предстои по-сложната задача – този резултат да се запази и дори да се подобри. За поддържането на оградата, системите за наблюдение, както и осигуряването на дронове и съвременни термовизионни камери са необходими близо 110 милиона лева.

Всички изградени системи за интегрирано наблюдение се поддържат и за това вече са изхарчени 11 милиона лева, които са предоставени от Европейския съюз. Предстои обаче изграждането на още две системи, като за едната е осигурено европейско финансиране, но другата ще бъде платена с бюджетни средства. Така цялата граница между България и Турция ще бъде осигурена с най-модерно наблюдение.

За назначаването на 400 гранични полицаи в момента има над 2400 кандидати. В момента армията помага за охраната на границата, а при необходимост може да се включат и още военнослужещи.

Министър-председателят Димитър Главчев ще участва в Срещата на върха „Украйна-Югоизточна Европа“ днес, 9 октомври, в Хърватия. Това е третото поред издание на този формат на високо политическо равнище след срещите в Тирана на 28.02.2024 г. и в Атина на 21.08.2024 г. Подкрепата за Украйна ще бъде във фокуса на лидерския форум в Дубровник.

В рамките на срещата министър-председателят Главчев ще препотвърди позицията на България, която от началото на войната категорично и последователно подкрепя Киев.

На 9 октомври, сряда, от 14.00 часа държавният глава Румен Радев ще проведе среща с представители на институциите, отговорни за подготовката на предстоящите избори за Народно събрание и за гарантирането на честността на вота.

За участие са поканени служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, определен от Министерския съвет за координатор на организационно-техническата подготовка на изборите, служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, представители на Централната избирателна комисия и на Държавната агенция „Национална сигурност“. 

„Подкрепяме политическите усилия, водени от Набих Бери, под знамето на постигането на примирие. След като прекратяването на огъня бъде твърдо установено и дипломацията може да го постигне, всички останали подробности ще бъдат обсъдени и решенията ще бъдат взети съвместно“, заяви заместник-генералният секретар на „Хизбула“ Наим Касем.

Ливанската групировка започна да обстрелва Израел на 8 октомври миналата година, за да покаже солидарност с „Хамас“, която ден по-рано започна нападение срещу Израел от Газа. Преди това „Хизбула“ беше заявила, че ще прекрати нападенията си срещу Израел едва след като бъде постигнато примирие с „Хамас“ в Газа. Израел обаче настояваше „Хизбула“ да отдели конфликта си с Израел от продължаващата война с „Хамас“.

В речта си по повод първата годишнина от участието на „Хизбула“ във войната Касем не споменава прекратяването на огъня в Газа като условие за постигане на такова в Ливан. Това беше втората реч на Касем, откакто Израел уби лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала в края на миналия месец. Оттогава Израел извършва ограничени наземни нахлувания в Южен Ливан, насочени срещу „Хизбула“, която продължава да изстрелва ракети към Северен Израел.

Набих Бери, лидерът на шиитската партия „Амал“, която е съюзник на „Хизбула“, беше ключова фигура в преговорите за прекратяване на огъня с посредничеството на западните държави, пише БГНЕС.

Миналата седмица ливанският външен министър Абдала Бу Хабиб заяви пред CNN, че Насрала се е съгласил на временно прекратяване на огъня, за което призоваха президентът на САЩ Джо Байдън, френският му колега Еманюел Макрон и други съюзници по време на Общото събрание на ООН миналия месец. Скоро след това Насрала беше убит от Израел. 

Снимка: БГНЕС

О

Поредна геомагнитна буря удари Земята, показват данните на Националния институт по геофизика, геодезия и география. На този етап смущението е с параметри на „слаба геомагнитна буря” с индекс 5 по 9-степенната скала. От НИГГГ-БАН посочват, че обстановката е резултат от слънчево изригване в края на миналата седмица. Въпреки очакванията за по-драматични ефекти, бурята е слаба, съобщава Nova. 

През последните часове обаче беше регистрирано ново изхвърляне на материал от слънчевата корона. Възможни са още колебания в геомагнитното поле на Земята.

Въпреки, че ефектите върху хората са спорни, чувствителните към такива явления може да почувстват замайване, липса на концентрация, главоболие.