Днес България отбелязва Деня на народните будители – празник на духовността, просветата и стремежа към знание. Денят е посветен на всички дейци, които през вековете са съхранили българския дух, култура и национално самосъзнание – книжовници, просветители, революционери и творци.

Празникът се чества от 1922 г. по инициатива на Министерството на народното просвещение, като през 1945 г. е временно прекратен, а през 1992 г. официално възстановен с решение на Народното събрание.

В цялата страна днес се провеждат тържества, поднасят се венци и цветя пред паметниците на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, братята Кирил и Методий, Христо Ботев, Васил Левски и много други духовни водачи, които са положили основите на националната ни идентичност.

В училища, библиотеки и културни институции се организират уроци по родолюбие, литературни четения и изложби, посветени на делото на българските просветители.

Денят на народните будители напомня, че знанието, словото и духовността остават най-силните опори на българската нация.

Те приканват институциите да предвидят стимули за устойчивост на веригата на доставки на лекарства

Инициативният комитет от магистър-фармацевти, който обединява собствениците на над 700 семейни аптеки в страната, внесе официално становище до председателя на парламентарната Комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов, министъра на финансите г-жа Теменужка Петкова и управителя на НЗОК доц. Стефановски относно бюджета на Здравната каса и държавния бюджет за 2026 година.

В документа се обръща внимание върху необходимостта от осигуряване на финансова предвидимост и стабилност в системата на лекарствените доставки, за да бъде гарантиран непрекъснат достъп на пациентите до медикаменти. Според анализа на ИКМФ, проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. предвижда разходи за лекарства в размер на около 2,3 млрд. лв., докато реалните плащания за 2025 г. се очаква да достигнат 3,3 млрд. лв. Разликата от близо 1 млрд. лв. поставя под напрежение цялата верига на снабдяване и може да окаже отражение върху дейността на аптеките, дистрибуторите и производителите.

ИКМФ посочва, че когато бюджетът не отчита реалния обем на терапевтичните нужди, възниква риск от забавяне на плащания, ограничена наличност и трудности при логистиката на определени групи лекарства, особено иновативни и животоподдържащи терапии.

„Бюджетът за лекарства следва да бъде основан на реалистични прогнози и да отразява действителните нужди на здравната система. Стабилността на веригата за доставки е част от националната сигурност и изисква ясни гаранции за устойчивост“, се подчертава в становището, подписано от председателя на Инициативния комитет от магистър-фармацевти Аделина Любенова.

В документа са предложени конкретни насоки и препоръки за устойчивост на лекарствената политика през 2026 г. Сред тях: увеличаване на бюджетната рамка за лекарства в съответствие с реалното потребление; създаване на резервен механизъм („буфер“) от 5–10% от средствата за медикаменти, който да се активира при преразход; предвиждане на стимули за националните дистрибутори и семейните аптеки, които са стълб в лекарствоснабдяването; договорни клаузи за поддържане на минимални запаси и за стимулиране на местното производство и логистика; повишаване на прозрачността чрез регулярна отчетност за реалното изпълнение на бюджета за лекарства.

В този контекст ИКМФ приканва Министерството на финансите, НЗОК и Народното събрание да заложат механизми и стимули, които да гарантират устойчивостта на веригата за доставки, ориентирана към националните дистрибутори и семейните аптеки. Те имат ключова роля в осигуряването на равномерен достъп до лечение в цялата страна.

Организацията подчертава, че планирането на бюджета следва да бъде в синхрон с новите европейски политики по „Critical Medicines Act“, които имат за цел да укрепят сигурността на доставките и достъпа до медикаменти в рамките на ЕС.

„Стабилната лекарствена среда е гаранция за предвидимо финансиране и спокойствие както за пациентите, така и за бизнеса. Ефективното планиране е пътят към устойчивост и защита на здравната система“, се казва още в становището на Инициативния комитет от магистър-фармацевти.

Народното събрание забрани временно износа и вътреобщностните доставки до държави членки на Европейския съюз (ЕС) на нефтопродукти, основно дизел и авиационно гориво.

Решението беше взето със 135 гласа „за“, 4 „против“ и 42 „въздържал се“.

Мярката е мотивирана от необходимостта за гарантиране на енергийната сигурност на страната и стабилността на вътрешния пазар на горива и от наложените санкции от САЩ срещу руската компания „Лукойл“ , се посочва в доклада на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Проектът беше внесен от Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), Станислав Анастасов („ДПС-Ново начало“), Павела Митова („Има такъв народ“) и Атанас Атанасов („БСП-Обединена левица“) и днес беше разгледан на извънредно заседание на бюджетната комисия.

В пленарната зала решението подкрепиха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“, „Алианс за права и свободи“ и двама депутати, нечленуващи в парламентарна група. Против бяха от „Величие“, а „Възраждане“ и „Морал, единство, чест“ се въздържаха.

Без документи за строителството в „Елените“

„Нищо от това, което е построено там, не се намира в нашите архиви. В РИОСВ – Бургас няма нито един документ,“ заяви екоминистър Манол Генов напфорум в Деня на Черно море в Созопол.
По думите му, Басейновата дирекция „Черноморски район“ съществува от 2012 г., а строителството е извършено преди това, без необходимите съгласувания.

„Има няколко отказа, както и едно сезиране на прокуратурата, което е било прекратено. Готови сме да предоставим цялата налична информация и документация при поискване,“ уточни още той.

Министърът добави, че в момента няма нови данни, но МОСВ наскоро е направило заснемане на цялото крайбрежие, използвайки карти за управление на риска от наводнения, комбинирани със слой от кадастралните данни.

Проверки по цялото крайбрежие

Заместник-директорът на Басейновата дирекция Явор Димитров посочи, че проверките по заповед на министъра обхващат не само „Елените“ и Царево, а и множество ваканционни селища по цялото Черноморие.

„Натъкваме се на множество проблеми по отношение на водните обекти – от засипване със строителни и битови отпадъци до сериозни инфраструктурни решения,“ каза Димитров.

По думите му, на места покриването на водни обекти е извършено без ясно зониране и размеряване, което крие риск при бъдещи високи води.
„В ‘Елените’ след покриване на коритото на реката са изградени сгради и съоръжения върху него. Това е недопустимо – законът не позволява строителство над покрити участъци,“ уточни експертът.