Служителите от „Фискален контрол“ на НАП са поставили под наблюдение по-големите борси, тържища и складове в цялата страна.

Контролните действия стартираха на 16 септември сутринта и до момента на входа и на изхода на обектите са проврени близо 3500 камиона и микробуса, които превозват стоки с висок фискален риск, като плодове и зеленчуци, месо и др. Данъчните инспектори изискват документи за произход на стоките, както и отчитат ли се всички реализирани продажби в търговските обекти, спазват ли се задълженията за регистриране и отчитане на продажбите в съответствие с нормативните изисквания. В някои от обектите проверяващите са констатирали нарушения като липса на касов апарат, неотчитане на приходи в реален размер, фактуриране на по-ниски цени от продажните и др. За времето, в което присъстват в борсите, тържищата и складовете, фискалните инспектори са отчели завишени обороти в сравнение с предходни периоди.

С цел да избегнат проверяващите екипи, част от рисковите търговци са изнесли дейността си извън тържищата и борсите. Затова и служителите на НАП контролират и санкционират нелегалната търговия и извън границата на стоковите борси.

„Поставили сме под наблюдение възможно най-много обекти, както в района на борсите, така и извън тях. Целта ни е да се гарантира коректното отчитане на обороти и плащането на дължимите данъци. Правим това и за да защитим търговците, които спазват закона. Резултатите от наблюденията и проверките ще бъдат анализирани, след което ще предприемем необходимите действия, за да предотвратим опитите за избягване на данъчно облагане в борсите, тържищата и складовете“, коментира проверките зам. изпълнителният директор на НАП Евгени Нанков.

Община Несебър за поредна година се включи в националната доброволческа инициатива „Да изчистим България заедно“, посветена на устойчивото потребление и правилното управление на отпадъците. В рамките на тазгодишната кампания бяха почистени пристанищни райони, плажни ивици, пясъчни дюни, приморски алеи, паркове, зелени площи и други обществени територии на територията на общината.

Инициативата традиционно се проведе в рамките на Световния ден на почистването (World CleanUp Day) и подкрепи каузата на глобалното движение Let’s Do It World, което обединява милиони доброволци в името на по-чиста и по-здравословна околна среда.

Доброволци от различни населени места в общината се включиха активно в почистването на междублокови пространства, паркове, алеи и обществени зони.
Резултатът от кампанията е събирането на 3 680 кг смесен битов отпадък.
Всички събрани количества бяха предадени за безвъзмездно последващо третиране в Претоварна станция – Несебър и Регионално депо за неопасни отпадъци – Братово.

Община Несебър изказва своята благодарност към всички доброволци и участници, които с личния си принос доказаха, че отговорното отношение към природата и общността е пътят към по-чиста и по-красива среда за живот.

Освободени са държавни резерви от бутилирана вода за питейни нужди

Правителството проведе заседание, на което бяха взети редица ключови решения в социалната, икономическата, образователната и международната сфера.

С цел преодоляване на последиците от обявеното бедствено положение Министерският съвет реши да освободи държавни резерви от бутилирана вода за населението на редица села в община Свищов и област Плевен. Питейната вода ще бъде доставена и до детски градини, училища и социални заведения.

Кабинетът даде зелена светлина и на старта на Националния иновационен фонд, който ще подкрепя сътрудничеството между научни организации, университети и бизнеса, финансирайки иновативни проекти и технологичен трансфер.

Одобрени бяха и резултатите от Българо-арменската междуправителствена комисия, която набеляза мерки за разширяване на сътрудничеството в икономиката, транспорта, здравеопазването и културата.

Във връзка с присъединяването на страната към еврозоната бе актуализиран Националният план за въвеждане на еврото. Промените акцентират върху информираността на гражданите, двойното обозначаване на цените и мерките срещу спекулативното им повишаване.

Министерският съвет осигури и допълнителни средства – 500 хил. лв. за структурни промени в администрацията на Конституционния съд, както и над 2 млн. лв. за ремонт на Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ в Трявна.

Сред решенията е и създаването на два нови института към УНСС – за изкуствен интелект в икономиката и за ядрената индустрия, както и откриването на нов Факултет по ветеринарна медицина в Плевен, който ще обучава 40 магистри годишно.

Кабинетът предложи проф. Георги Тодоров да бъде удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен за приноса му в областта на инженерните науки и иновациите.

Правителството одобри и предоставянето на хуманитарна помощ на Северна Македония след трагичния инцидент в Кочани през март.

Сред международните инициативи се открояват:

• участие на България в изложението „Зелена седмица 2026“ в Берлин;
• подписване на споразумение с ЮНЕСКО за създаване на „Институт за подводно наследство“ във Варна;
• нова програма за културно сътрудничество с Азербайджан.

Приети бяха също Национален план за управление на границите и връщане на незаконно пребиваващи граждани, както и Доклад за младежта 2023–2024 г.

Правителството прие и облекчения за пенсионерите – те ще могат да получават пенсията си от всяка пощенска станция в своето населено място, без да подават заявление.

Решенията на Министерския съвет очертават засилена ангажираност както към социалните нужди на гражданите, така и към стратегическите приоритети на страната – въвеждането на еврото, развитието на иновациите и международното сътрудничество.

Правителството проведе заседание, на което бяха взети редица ключови решения в социалната, икономическата, образователната и международната сфера.

С цел преодоляване на последиците от обявеното бедствено положение Министерският съвет реши да освободи държавни резерви от бутилирана вода за населението на редица села в община Свищов и област Плевен. Питейната вода ще бъде доставена и до детски градини, училища и социални заведения.

Кабинетът даде зелена светлина и на старта на Националния иновационен фонд, който ще подкрепя сътрудничеството между научни организации, университети и бизнеса, финансирайки иновативни проекти и технологичен трансфер.

Одобрени бяха и резултатите от Българо-арменската междуправителствена комисия, която набеляза мерки за разширяване на сътрудничеството в икономиката, транспорта, здравеопазването и културата.

Във връзка с присъединяването на страната към еврозоната бе актуализиран Националният план за въвеждане на еврото. Промените акцентират върху информираността на гражданите, двойното обозначаване на цените и мерките срещу спекулативното им повишаване.

Министерският съвет осигури и допълнителни средства – 500 хил. лв. за структурни промени в администрацията на Конституционния съд, както и над 2 млн. лв. за ремонт на Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ в Трявна.

Сред решенията е и създаването на два нови института към УНСС – за изкуствен интелект в икономиката и за ядрената индустрия, както и откриването на нов Факултет по ветеринарна медицина в Плевен, който ще обучава 40 магистри годишно.

Кабинетът предложи проф. Георги Тодоров да бъде удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен за приноса му в областта на инженерните науки и иновациите.

Правителството одобри и предоставянето на хуманитарна помощ на Северна Македония след трагичния инцидент в Кочани през март.

Сред международните инициативи се открояват:

• участие на България в изложението „Зелена седмица 2026“ в Берлин;
• подписване на споразумение с ЮНЕСКО за създаване на „Институт за подводно наследство“ във Варна;
• нова програма за културно сътрудничество с Азербайджан.

Приети бяха също Национален план за управление на границите и връщане на незаконно пребиваващи граждани, както и Доклад за младежта 2023–2024 г.

Правителството прие и облекчения за пенсионерите – те ще могат да получават пенсията си от всяка пощенска станция в своето населено място, без да подават заявление.

Решенията на Министерския съвет очертават засилена ангажираност както към социалните нужди на гражданите, така и към стратегическите приоритети на страната – въвеждането на еврото, развитието на иновациите и международното сътрудничество.

На 24.09.т.г. около 15.25 ч. в Районно управление – Несебър е получено съобщение за инцидент в морето срещу х-л «Бургас» в Слънчев бряг, при който се удавил 43 годишен английски турист, пристигнал в България на 21.09.т.г. и отседнал в куротния комплекс. По данни на спасителите, друг турист им съобщил, че навътре в морето има човек. Изваден е на сушата, но въпреки предприетите реанимационни действия чужденецът починал. Тялото му е откарано за аутопсия в отделение «Съдебна медицина» към УМБАЛ – Бургас. По случая е образувано досъдебно производство.

Неидентифицирани дронове бяха забелязани над четири летища в Дания късно в сряда и в ранните часове на четвъртък, съобщи датската полиция.

Дронове са били засечени над летищата в Олборг, Есберг, Сондерборг и над военновъздушната база Скридструп, след което са напуснали сами, уточняват властите.

Летището в Олборг беше затворено, а полетите са пренасочени.

Това се случва два дни след като летището в Копенхаген бе затворено за няколко часа заради подобна дейност на дронове.

Датската полиция каза, че случаят в Олборг се е развил по същия модел като този в Копенхаген, който само дни по-рано наложи столичното летище да престане да обслужва полети за четири часа. Местната полиция каза, че дроновете са напуснали района на летището в Олборг, след като са прекарали около три часа в небето над тази зона.

Във вторник Дания каза, че инцидентът в столицата е бил най-сериозната атака срещу критична инфраструктура в скандинавската страна, а властите там я свързаха с поредицата предполагаеми навлизания на руски дронове във въздушните пространства на други страни и случаи на нарушаване на въздушното движение в цяла Европа в последно време, отбелязва Ройтерс.

Затварянето на летището в Олборг засегна и датските въоръжени сили, защото те го използват като военна база, уточниха органите на реда. Датските въоръжени сили казаха, че съдействат на полицията в разследването, но отказаха да коментират по-подробно.

В понеделник вечерта властите в Норвегия затвориха за три часа небето над летище Осло, след като забелязаха дрон.

Във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че нарушаването на работата на летището в Копенхаген от дронове е част от общ модел, наблюдаван по европейските граници.

Подозренията за руска намеса в случая с Копенхаген са безпочвени, каза руският посланик в Дания във вторник.

Норвежките и датските власти са в тясна комуникация по тези случаи, но засега разследването им не е установило връзка между инцидентите, посочи норвежкият външен министър.

България неотклонно работи за просперитета на Югоизточна Европа, най-съществена е ролята на страната ни България неотклонно работи за просперитета на Югоизточна Европа, заяви премиерът Желязков на среща на високо ниво на Международния център „Низами Ганджеви“, европейската интеграция на Западните Балкани и инфраструктурата. Това заяви министър-председателят Росен Желязков в изказването по време на XXXIV среща на високо ниво на Международния център „Низами Ганджеви“, която се провежда в Ню Йорк.

Премиерът подчерта, че изключителното географско положение на страната ни обуславя стратегическите цели за превръщането й в логистичен и икономически център за Югоизточна Европа. „Заедно с нашите партньори активно работим за разширяване и завършване на пътната и железопътната инфраструктура, енергийната и цифровата свързаност, защото именно свързаността ще увеличи устойчивостта на региона на предизвикателства в контекста на продължаващата война на Русия срещу Украйна“, каза Желязков. Той открои специално важността от навременното завършване на Паневропейския коридор VIII, свързващ Адриатическо с Черно море, не само за просперитета на региона, но и като ключов логистичен маршрут по южния фланг на НАТО. „Изграждането на вертикалните оси, свързващи Гърция, Турция, България и Румъния, също са стратегически важни за нашата страна и ние работим приоритетно за тяхното изграждане“, обясни министър-председателят.

Като член на ЕС и на НАТО, България е проводник между западните институции и Югоизточна Европа в сектора на сигурността. „Ние сме домакин на многонационални сили на НАТО, участваме в съвместни учения и допринасяме за регионални отбранителни инициативи. Имаме ключова роля в управлението на границите и миграцията, особено след пълноправното ни членство в Шенген“, изтъкна премиерът.

Росен Желязков отбеляза водещата роля на България за диверсификацията в енергийния сектор и даде за пример завършването на междусистемната връзка Гърция-България, която намали зависимостта от руски газ, а едновременно с това засили регионалната енергийна сигурност. В същото време, вертикалният газов коридор позволява доставянето на природен газ до почти всички страни в Югоизточна Европа.

„Нашият ангажимент към европейската интеграция на Западните Балкани е непоколебим. България последователно се е застъпвала за присъединяването на нашите съседи към ЕС – не като услуга, а като необходимост за регионалното сближаване. За да бъде този процес успешен, страните кандидатки трябва да приложат необходимите реформи по устойчив и необратим начин, и да се запази валидността на подхода, основан на собствените заслуги“, каза министър-председателят.

Министерският съвет се събира в четвъртък, 25 септември, от 10:00 часа, за да разгледа един от най-натоварените си дневни редове за годината – цели 28 точки, които засягат бедствия, финанси, международни отношения, образование, култура и земеделие. Правителството ще започне заседанието с темата, която в последните дни предизвика сериозно обществено внимание – предоставянето на държавни резерви от бутилирана вода за Свищов и Плевен, където е обявено бедствено положение.

Сред основните акценти се откроява и актуализираният Национален план за въвеждане на еврото – ключов документ, който трябва да очертае стъпките на България към членство в еврозоната. Министрите ще се занимават и с промени в бюджета на Министерството на иновациите и растежа, както и с протоколи от международни форуми – Българо-арменската междуправителствена комисия, заседанията на Съвета на ЕС по общи въпроси и срещите в Копенхаген и Брюксел.

На масата е и въпросът за хуманитарната помощ за Северна Македония, а в образованието и науката се предвиждат стратегически решения – откриване на Институт за изкуствен интелект в икономиката и Институт за ядрени изследвания и сигурност към УНСС, както и нова програма за интеграция на ученици от етнически малцинства. Министерството на образованието ще предложи и награждаването на Георги Тодоров с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен.

Културният сектор ще получи сериозен акцент със създаването на „Институт за подводно наследство“ под егидата на ЮНЕСКО и подписване на нова петгодишна програма за сътрудничество с Азербайджан. В земеделието пък се предвижда България да участва с национален щанд на престижното международно изложение „Зелена седмица 2026“ в Берлин, както и решения, свързани с управлението на горски територии и международни ангажименти в ЕС.

Правителството ще разгледа още приятелски споразумения по дела срещу страната ни в Европейския съд по правата на човека, промени в социалното законодателство, както и Доклада за младежта за 2023–2024 г. Финалът на заседанието е запазен за проект на законодателни промени в областта на марките и географските означения – тема, която засяга и бизнеса, и потребителите.