Лаборатория „ЛИНА” разполага с новия и единствен до този момент в страната апарат за анализ на бъбречни конкременти. Това е важно както за пациентите, така и за лекарите. Защо? Бъбречно-каменната болест или камъни в бъбреците е едно от най-честите урологични заболявания, което бележи ръст в разпространението си. Причините са комплексни и включват генетични, хранителни, метаболитни, начин на живот, прием на някои медикаменти. Известна е склонността към повторно образуване на камъни, затова разбирането на причините за формирането им може да спре и повторната им поява. А за това е необходимо да се знае минералният състав на пикочните камъни. Именно това се определя с помощта на този апарат. От точното диференциране на минералния състав зависи както лечението, така и превантивното и противорецидивно терапевтично поведение.
За да се намали вероятността от рецидив трябва да се знае точният състав на бъбречния конкремент
Установено е, че 1 година след успешно лечение около 10% от пациентите имат рецидив, след 5 години – 50%, а след 20 години – повече от 75%. Въз основа на състава на камъните и характеристиките на тяхната структура се определят храните, които трябва да бъдат премахнати от диетата и съставът на водата, която трябва да се приема.
„Стремежът ни за повишаване на качеството на всеки анализ беше основен мотив да въведем референтния метод за изследване на конкременти, а именно инфрачервена спектроскопия с преобразуване по Фурие. Доверихме се на световно доказан производител – японската фирма Shimadzu”, заявява д-р Пламена Хараланова, специалист по клинична лаборатория.
Бъбречните конкременти се образуват в резултат на неравновесие на химичния състав на урината. Ако концентрацията на минерали и други съставки в урината е висока, това може да доведе до образуването на кристали. Ако причината, водеща до тяхната поява не се отстрани, тези кристали могат да се натрупат и да образуват камъни. Недостатъчният прием на течности може да доведе до концентриране на урината, с което се повишава вероятността за образуване на конкременти.
Колко вида биват бъбречните конкременти?
- Калциеви камъни – около 80% от камъните в бъбреците се състоят от калций и оксалат под формата на съединенията калциев оксалат монохидрат (вевелит) или калциев оксалат дихидрат (веделит). Други калций съдържащи конкременти се състоят от калциевофосфатни съединения (апатит), калциев хидрофосфат (брушит), карбонапатит (далит). Причини за тяхното образуване са повишен прием на калций с храната или повишено отделяне на калций от костите, хиперпаратиреоидизъм, интоксикация с Витамин D, някои медикаменти.
- Струвитни камъни – те са съставени от смес от магнезий, амониев фосфат и калциев карбонат. Често са резултат от инфекция с определени видове бактерии, които могат да произвеждат амоняк, който повишава рН на урината, като я прави алкална и улеснява образуването на струвит.
- Уратни камъни – основната им съставка е пикочна киселина. Когато рН на урината спадне под 5,0 урината се насища с кристали на пикочна киселина и могат да се образуват уратни камъни. Наблюдават се при повишен прием на месо, при подагра, лечение с тиазидни диуретици.
- Цистинови камъни – те са много редки и се образуват при хора с наследствено метаболитно разстройство, което причинява високи нива на цистин в урината, известно като цистинурия.
Обикновено бъбречните конкременти са със смесен химичен състав и затова е важно точното му определяне.
Какво представлява новият метод и с какво е уникален?
Апаратът използва принципа на инфрачервената спектроскопия, при който през прахообразна проба, получена след механично стриване на камъка и поставена върху един кристал, преминава инфрачервен лъч. В резултат на взаимодействието молекулните връзки в камъка поглъщат част от лъчението, което дава характерна интерферограма, която благодарение на математически преобразувания (трансформация на Фурие) се превръща в спектър, който е уникален и може да послужи като пръстов отпечатък на съединението. Апаратът разполага с много богата база данни (специализирана библиотека с референтни спектри), с която той сравнява всеки получен спектър и за по-малко от минута дава най-близките съвпадения. Този метод има големи перспективи и привлича все повече вниманието на изследователите с възможностите си за подпомагане на ревматологичната диагностика, например за определяне на вида на кристалите в ставен пунктат. Приложението му тепърва ще се развива в рутинната практика .Оценявайки отделните биомолекули на пробата, чрез анализиране на вибрационните и ротационни промени в нивото на инфрачервеното поглъщане, може да се измерят разликите в серумния състав и да се открият аномалии в специфични молекули като протеини, липиди и др. Непрекъснатият напредък на компютърните технологии и прилагането на изкуствения интелект под формата на машинно обучение и изкуствените невронни мрежи, в комбинация с FTIR спектроскопията, позволява да се разшири още повече обхватът на използваемост на тази технология. На базата на такава комбинация са разработени научни модели за отдиференциране на някои ревматологични заболявания като остеоартрит, ревматоиден артрит и анколозиращ спондилит. Не сме далеко от времето, когато този метод ще намери много-по широко приложение в медицината поради своята бързина на изпълнение и ефикасност на добра цена.
Какви са предимствата на апарата?
С него може да се извършва анализ на много малки количества проба, както и на друг вид конкременти като жлъчни, слюнчени, което до този момент беше проблем, бързина на анализа и резултат, който с категорична точност определя съединението или съвкупността от съединения с техните процентни отношения.
Как се изследваха бъбречни конкременти досега?
Досега съставът на бъбречните камъни се изследваше по доста трудоемка процедура, включваща поредица от химични реакции, в резултат на които се откриват дадени йони по цветните съединения, които се получават, а отчитането понякога може да бъде затруднено, особено когато пробата е в малко количество, а това не е рядко.
Има ли условия, които трябва да бъдат спазени при изследване на новия апарат?
Единственото, но много важно условие е, камъкът, който ще бъде донесен за анализ в лабораторията да бъде напълно сух и да няма остатъци от кръв по него. Затова, отделеният по естествен път или оперативно конкремент, трябва първо внимателно да бъде измит с дестилирана вода, да се премахнат кървави или белтъчни остатъци, да се остави да изсъхне напълно по естествен път (без да се използва нагряване) и чак тогава да се донесе в лабораторията за анализ.
