Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), настоява Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса да предприемат конкретни мерки за подобряване на достъпа до лечение, самоконтрол и съвременни технологии за хората с диабет в България.
В официално писмо до министъра на здравеопазването Катя Ивкова, изпълняващия длъжността управител на НЗОК д-р Асен Меджидиев, членовете на Надзорния съвет на НЗОК и представителя на пациентските организации в него д-р Стойчо Кацаров, АПАЗ отправя пакет от предложения за промяна на диабетната грижа. Това съобщиха от асоциацията.
Сред най-сериозните проблеми, поставени от АПАЗ, е съществуващият механизъм, при който подобряването на показателите на пациента може да го лиши от достъп до терапията, довела до това подобрение. При спад на гликирания хемоглобин пациентът може да престане да отговаря на административните критерии за определено лечение, въпреки доказания положителен ефект. В конкретни случаи това води до доплащане от около 50 евро месечно. Според организацията подобен подход не насърчава добрия контрол, а го санкционира. Решенията за лечение трябва да се основават на индивидуалното състояние и медицинската преценка, а не единствено на формални прагове.
Исканията на АПАЗ се основават на резултатите от качествено проучване сред 30 пациенти с диабет и 20 ендокринолози от различни региони на страната. Данните показват, че броят на пациентите над 18 години, които получават тест-ленти от НЗОК, е намалял от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г. Това представлява спад от близо 27%. За същия период броят на диспансеризираните пациенти с диабет тип 2 е нараснал от 435 664 до близо 493 000 души. Според АПАЗ отпусканите 150 тест-ленти за тримесечие не отговарят на реалните потребности на значителна част от пациентите, особено на хората на инсулиново лечение. Недостатъчният самоконтрол увеличава риска от късно разпознати отклонения, усложнения и хоспитализации.
