Бездомното куче, което посрещна депутатите пред сградата на парламента в първия ден от работата на 48-ото НС, се превърна във вдъхновения за творците. На животното вече е посветена балада, написана от колумниста, историк и преподавател в СУ“Климент Охридски“ Петър Донкин.
Балада за кучето пред Парламента
Там, на жълтите павета,
седи една душица клета,
бездомно куче – помияр,
напук на всичкия ПиАр,
пред очите на елита,
сякаш нещо ги пита,
пред очите на всеки гост,
стои с гвардейците на пост
и задава с погледа си влажен
един въпрос до болка важен:
„Нима всеки депутат е сляп,
та не вижда, че прося хляб!?“…
И всеки минава, без да го погали,
а с толкова добродетели се хвали.
И всеки минава, без да забележи,
без дори за миг да се разнежи.
И всеки влиза в Парламента с охота,
без да види колко е кучешки живота,
как кучето си лае, керванът си върви
и кучешки бездомна – душата кърви.
Как кучето гледа с молещи очи,
но съвестта ни отдавна мълчи…
И всеки снима кучето герой,
а не забелязва, че това е той,
че това е народът ни малък,
докаран да проси за залък!
Автор: Петър Донкин
