България е в активната фаза на подготовка за поредните предсрочни избори. Докато президентът Илияна Йотова подрежда пъзела на служебния кабинет, в Народното събрание се разразиха спорове за това кой и къде ще има право да гласува извън пределите на страната.
След като Румен Радев подаде оставка, за да се впусне в изборната надпревара, тежестта на конституционната процедура падна върху Илияна Йотова. Днес тя продължава консултациите с парламентарните групи за избор на служебен министър-председател.
В „списъка с кандидати“ останаха петима души, изразили готовност да поемат поста, сред които Димитър Главчев и Андрей Гюров. Основната задача пред бъдещия кабинет е ясна: организиране на вота в условията на нови промени в Изборния кодекс.
Една от най-горещите теми в парламента бе предложението за ограничаване на изборните секции в страни извън Европейския съюз. Депутатите приеха на първо четене лимит от до 20 секции в една държава (извън ЕС).
Опозицията: Твърди, че това е „саботаж“ и че хиляди българи ще бъдат принудени да пътуват стотици, дори хиляди километри, за да упражнят правото си на глас.
Реалността: Критиците на това твърдение (като теб) констатират, че подобни апокалиптични сценарии са по-скоро реторика, отколкото реална заплаха. Истината е, че едва ли някой би предприел междуконтинентално пътуване само за да пусне бюлетина, а по-скоро се търси политически ефект от говоренето по темата.
„Никой няма да тръгне от единия край на САЩ до другия, за да гласува. Опозицията просто използва това като плашило,“ коментират скептично настроени избиратели. Ако Илияна Йотова успее да назначи служебен премиер до края на седмицата, изборите вероятно ще бъдат насрочени за началото на април. Междувременно остава въпросът дали „прекрояването“ на Изборния кодекс ще приключи навреме, или ще станем свидетели на поредния юридически хаос в 12 без 5.
