Светът се превърна в място, което е толкова по-подходящо за “Скуид гейм” само за около десет години, казва Хуан Донг-хюк – създателят на южнокорейския сериал, който пресъздава все по-пресиращата конкуренция в обществото и увеличаването на неравенството. Антиутопичният жесток сюжет на първия сезон на “Скуид гейм” завладя света и филмът е на път да се превърне в най-гледаното шоу в платформата Нетфликс. Преди малко повече от десет обаче никой не проявява интерес към идеята на Хуан.
На какво се дължи експлозивният успех на “Скуид гейм” сега и защо Хуан Донг-хюк губи шест зъба по време на снимките?
Изкушаващо предложение за участие в игра с многомилионна награда. Визитна картичка. Телефонно обаждане. Така един от главните герои в сериала Squid Game (Скуид гейм) – в превод “Игра на калмари”, попада заедно с още 455-ма задлъжнели и отчаяни като самия него участници на тайнствен остров, където всички се борят не само за наградата, но и да оцелеят. В шест последователни дни трябва да играят на шест детски игри. Губещите обаче губят живота си.
По-малко от месец след премиерата си южнокорейският сериал “Скуид гейм” завладя света и е на път да се превърне в най-гледаната поредица в стрийминг платформата Нетфликс.
“Това е история за губещите. Как губещите се борят. Как губещите умират. Няма готин положителен герой. Това отличава тази история,” казва в интервю за СиЕнЕн създателят на “Скуид гейм” Хуан Донг-хюк. Той измисля сюжета преди повече от десет години, но тогава никой не го намира за интересен.
“В миналото хората казваха – “тази история е твърде странна, твърде далеч е от реалността.” Сега хората казват – “ако игрите съществуваха, мисля, че щях да играя” или “тази игра трябва вече да съществува тайно някъде по света”. Това е тъжно. Светът се превърна в място, което е толкова по-подходящо за “Скуид гейм” само за малко над десет години.”
Хуан разказва, че е преработил сценария, за да отрази някои нови обществени настроения, включително последиците от пандемията.
Някои от героите в сериала са базирани на негови приятели и дори носят техните имена. Други са отражение на живота на самия Хуан.
“Отгледан съм от самотна майка, а баба ми постилаше черга на пазара, за да продава зеленчуци.”
Антиутопичният трилър пресъздава пресиращата конкуренция в обществото и увеличаващото се неравенството. На фона на растящите цени на имотите сдобиването със собствено жилище е все по-трудно постижимо за повечето работещи хора. В самата Южна Корея задлъжнялостта на домакинствата вече е над 100 процента от брутния вътрешен продукт.
И все пак Хуан Донг-хюк не е загубил вяра. За него най-важната сцена от филма е последната среща между Ил-нам и Ги-хун.
“Някакво чувство завладява сърцето ми, не знам как бих го нарекъл, може би катарзис, свят, в който искам да вярвам. Това е причината да създам това шоу…вярата ми в човечността.”
Оказва се, че самата продукция е била почти непосилен стрес за Хуан, които е и сценарист, и продуцент, и режисьор. Заради напрежението по време на снимките той губи шест зъба.
“Отляво все още ми липсват два кътника. Трябва да си сложа импланти, но не ми остава време.”
Хуан не си представя, че ще би могъл да се нагърби с отново с всички тези задачи, ако се снима следващ сезон. Ентусиазмът на публиката обаче го провокира и той вече обмисля развитието на сюжета. А отвореният край на първата поредица дава обещание за още епизоди./Дарик радио
