С емоционално слово проф. Ивайло Мирчев откри изложбата на една от най-популярните телевизионни водещи Татяна Титянова: „Чаровна, красива и на всичко отгоре – талантлива, за съжаление си отиде жестоко, нелепо и много рано.“ След него щафетата на спомените пое издателят-журналист Валентин Марков, като припомни свое интервю с нея: „Светлината на Таня, нейната устременост и борбеност се върнаха при нас чрез тази изложба. Благодаря й!“ Председателката на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова добави друг щрих от краткия, но пълнокръвен живот на Титянова, която в своя кратък 28-годишен живот завърши и второ висше след Художествената академия – Факултета по журналистика към СУ „Кл.Охридски“.
За дни през изложбената зала в Дом на културата „Средец“ преминаха много граждани, десетки изтъкнати художници, писатели, артисти и колеги на Татяна от Националната телевизия.
Изложбата бе планирана за миналата година – 60 години от рождението на Татяна, и трябваше да бъде открита от нейния професор Светлин Русев. Но кончината му отложи събитието. Настоящата експозиция стана факт за седмица и бе похвално, че проф. Ивайло Мирчев пое ден за ден откриването, като неговото присъствие не е случайно: „Били сме заедно 6 години и половина. Така се случи, че ни се пресякоха съдбите по един интересен начин. Татяна стана студентка в Академията в класа на проф.Светлин Русев, а аз бях млад асистент.
Таня бе едно слънчево, красиво дете, много прекрасно момиче, иизключително сърдечна и очарователна и на всичко отгоре, не толкова често срещано, но дори и талантлива, защото заниманията на красивите момичета са в друга посока и те много не се занимават с трудова дейност. При нея не бе така.
Тя имаше някаква странична заетост (ражда дъщеря си Краси, работи в БНТ), беше и трудно да идва и въпреки всичко го правеше с голямо удоволствие – идваше да работи в ателието.
Незвисимо, че показаните произведения са малко, но е очевидно, че има способности и едно определено дарование. От нейните близки разбрах, че много от нещата са пропаднали, но няма да говорим какво й се е случило. Целият й живот бе едно страшно нещо.
Много неща ги няма тук и поднесени в този мащаб не могат да покажат какво представляваше живописта на Таня. Но за изкушените от живописта има някои неща, които са с много сериозно достойнство – нейния автопортрет, тези на пръв поглед мрачни, но всъщност изградени в една много сложна тоналност картини, което говори за наистина рядко дарование. Трудно се среща човек, който може така интересно да бърка боите, така че да измъква сътояние от тях. А състояние определено има особено в тези портрети.
Картината с конете, които определено са незавършени, са с една вътрешна експресия, един вътрешен живот, който може да направи само роден артист.
Разбира се, виждаме и една чисто женска линия – малко сантиментална, малко романтична, но защо пък не?!?
За съжаление нейният живот бе прекъснат по един изключително жесток и нелеп начин. Може би Таня щеше да направи интересна кариера като художник, независимо, че тя стоеше прекрасно на екрана. Ние всички я помним като лице от телевизора.
Добре е, че нейните близки се опитват да съберат парчетата и да ги поднесат по този начин, макар и много скромно, но въпреки това присъства нейната енергия тук. И ако има нещо различно извън този грешен свят, може да зарадваме душата й, че отново е с нас и имаме възможност отново да я прегърнем….макар и с маски.
Не мога да кажа „на добър час на изложбата“ – Таня я няма и все пак порадвайте й се, сетете се за нея“, сподели проф. Ивайло Мирчев и поднесе цветя пред бюста й.
До края на седмицата всяка вечер след 18.00 часа в галерията на Дом на културата „Средец“ се провеждат арт събития с участието на именити български творци, обичащи и отдаващи почит на Татяна Титянова.
Снимки Юлиян Савчев
