Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание приетия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, с който правомощието за назначаване или за освобождаване на председателя на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) е възложено на Народното събрание.
В мотивите се подчертава, че Народното събрание променя за трети път в рамките на последните 12 години реда за назначаване или освобождаване на председателя на ДАТО, без да предложи гаранции, че новата процедура ще бъде по-благоприятна в сравнение с действащия правен режим. Държавният глава отбелязва, че подобно на аналогичните промени във връзка с председателите на ДАНС и на ДАР, предложената промяна поражда риск от реполитизиране на процеса по подбор на висши управленски кадри в системата на националната сигурност и превръщането им в напълно зависими от управляващото политическо мнозинство.
При управлението на сектора за национална сигурност е необходимо да се провежда ясно и категорично разграничение между отговорностите на политическите и на административните органи, а възлагането на правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на ДАТО на Народното събрание активно допринася за смесването между двете, посочва още президентът. Ако назначаването или освобождаването на председателя на ДАТО се превърне в обект на политически компромис, реалният парламентарен контрол върху дейността на агенцията се поставя под съмнение.
Следва пълният текст на мотивите на държавния глава:
***
МОТИВИ
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА, ПРИЕТ ОТ 51-ВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 10 ОКТОМВРИ 2025 ГОДИНА
Уважаеми народни представители,
Законът за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗИ ЗСРС) е приет на 10 октомври 2025 г., едновременно със Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и след като на 2 октомври 2025 г. е приет Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, който е върнат за ново обсъждане в Народното събрание с Указ № 177/14.10.2025 година. Посредством тези три закона компетентността за назначаване и освобождаване на председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) се прехвърля от държавния глава към Народното събрание.
Всеки от тези три органа представлява елемент от системата за гарантиране на националната сигурност и защита на правовия ред в страната, а в определени хипотези те разполагат с правомощия да ограничават конституционно гарантирани права и свободи на българските граждани. Поради високата обществена значимост на защитаваните от тях ценности, измененията в правния режим на ДАНС, ДАР и ДАТО трябва да отговарят във възможно най-висока степен на принципите за необходимост, откритост и съгласуваност, които са поначало задължителни при приемането на промени в нормативните актове.
Изложените тук мотиви за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на ЗИ ЗСРС, приет на 10.10.2025 г., следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка с мотивите за връщане за ново обсъждане на приетите по-рано промени в Закона за ДАНС и на приетите едновременно със ЗИ ЗСРС изменения в Закона за ДАР.
1. Относно възлагането на Народното събрание да избира председателя на ДАТО със свое решение
1.1. ДАТО е специализиран орган към Министерския съвет, който осигурява прилагането на специални разузнавателни средства в предвидените от закона случаи. Агенцията е създадена през 2013 г., като правоприемник на специализираната дирекция „Оперативни технически операции“ към Министерството на вътрешните работи. Първоначално ЗСРС предвижда, че председателят на ДАТО се назначава с решение на Министерския съвет. Две години след обособяване на ДАТО обаче, през 2015 г., редът за назначаване и освобождаване на председателя на агенцията е променен и правомощието е възложено на държавния глава, който действа по предложение на Министерския съвет (§ 102, т. 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.14 от 20 февруари 2015 г.).
Разглежданият тук ЗИ ЗСРС променя за трети път в рамките на последните 12 години редът за назначаване или освобождаване на председателя на ДАТО, без убедителни мотиви защо това е необходимо и без да предложи каквито и да било гаранции, че процедурата пред Народното събрание ще бъде по-благоприятна в сравнение с действащия понастоящем правен режим.
1.2. ДАТО е елемент от системата за национална сигурност, а според Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България (приета с Решение на Народното събрание от 14.03.2018 г., обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.2018 г.) утвърждаването на върховенството на закона, принципите на доброто управление и противодействието на корупцията са сред основните приоритети на политиката за национална сигурност. За осъществяването на тези приоритети Актуализираната стратегия за национална сигурност разчита на „постоянно усъвършенстване на нормативната уредба, ограничаваща възможностите за прилагане на корупционни практики и на проявите на лошо управление“ и предвижда „ясно разпределяне на задълженията и правомощията на политическите и административните равнища в органите на изпълнителната власт“ (§ 77 от Актуализираната стратегия за национална сигурност).
Разглежданият тук ЗИ ЗСРС съдържа промяна в нормативната уредба, която не е предвидена в Актуализираната стратегия за национална сигурност, а това само по себе си е признак на лошо управление: стратегическата рамка на сектора е приета именно с оглед на това промените в нормативната уредба да са планомерни и предвидими.
Освен това обаче, новият ред за избиране или освобождаване на председателя на ДАТО се отклонява от приоритетите на стратегията поне по две линии.
От една страна, почти всяка известна дефиниция на понятието за „добро управление“ почива на участието на заинтересованите страни в процеса на изработване на публични политики и при вземането на решения за тяхното прилагане. Законопроектът, въз основа на който Народното събрание прие ЗИ СРС, не е подлаган на обществено обсъждане, по него няма постъпили становища нито от експерти, нито от заинтересовани институции. В приложената към законопроекта Предварителна оценка на въздействието са изброени широк кръг заинтересовани институции и групи, с които обаче не са проведени консултации и те не са изразили становище по промените в рамките на законодателния процес. Липсва официално изразено становище от страна на Министерския съвет и от страна на самата ДАТО. Дори само на това основание законодателният процес е осъществен в нарушение на принципите на добро управление, както и в нарушение на чл. 76, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, според който законопроектите, внесени от народни представители, подлежат на обществени консултации.
Едновременно с това, вместо ясно да разграничава отговорностите между политическите и административните органи, които участват в системата за национална сигурност, разглежданият тук ЗИ ЗСРС активно съдейства за смесването между двете. Той възлага правомощията по избиране или по освобождаване на председателя на ДАТО на Народното събрание, което е политически орган и не разполага със специална компетентност в областта на политиката за национална сигурност и обществен ред.
1.3. Във всяко демократично общество органите, които осигуряват прилагането на политиката за национална сигурност и особено тези от тях, които имат правомощия, свързани с ограничаване на конституционните права на гражданите, трябва да подлежат на парламентарен контрол. Разглежданият тук ЗИ ЗСРС натоварва Народното събрание с функцията по избиране и по освобождаване на председателя на ДАТО, така че упражняване на парламентарен контрол върху този процес ще означава Народното събрание да контролира само себе си. Когато избирането или освобождаването на председателя на агенцията изисква постигането на политически компромис в рамките на Народното събрание, става твърде съмнително доколко изобщо ще бъдат упражнявани инструментите на парламентарния контрол, за да бъдат разследвани и установявани неправомерни действия на агенцията.
2. Относно увеличаването на броя на заместник-председателите на ДАТО
Посредством т. 3 от единствения параграф от ЗИ ЗСРС законодателят увеличава броят на заместник-председателите на ДАТО от двама на трима. Тази промяна не е подкрепена с каквито и да било мотиви от вносителите на законопроекта с вх. № 51-554-161/17.09.2025 г., въз основа на който е приет ЗИ ЗСРС. Следователно Народното събрание е действало в нарушение на принципите на необходимост и обоснованост, които според чл. 26 от Закона за нормативните актове са относими към всички проекти за нормативни актове. Освен това в Предварителната оценка на въздействието, която е приложена към законопроекта, неправилно се твърди, че за въвеждането на промените няма да бъдат необходими допълнителни средства от държавния бюджет. Увеличаването на броя на заместник-председателите на ДАТО ще бъде несъмнено свързано с промени в бюджета на агенцията.
3. Относно законодателната процедура
Големи части от текста на мотивите на законопроекта с вх. № 51-554-161/17.09.2025 г., въз основа на който е приет ЗИ ЗСРС, са идентични с мотивите на законопроекта с вх. № 51-554-01-159/17.09.2025 г., въз основа на който на 10.10.2025 г. Народното събрание прие Закона за изменение на Закона за държавна агенция „Разузнаване“ и с мотивите на законопроекта с вх. № 51-554-01-160/17.09.2025 г., въз основа на който на 02.10.2025 г. Народното събрание прие Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
Всеки закон обаче урежда строго специфични обществени отношения и по тази причина не може Народното събрание да приема три закона с едни и същи мотиви. Мотивите на законопроекта имат съществено значение за правоприлагането, тъй като в рамките на процеса на тълкуване именно от тях съдилищата и правоприлагащите органи извличат истинското съдържание на правната норма. Отсъствието на мотиви, както и представянето на шаблонни мотиви, които не отразяват истинските причини за приемането на законопроекта и точните цели на вносителите, представляват нарушение на изискването проектите за нормативни актове да бъдат мотивирани, обективирано в чл. 28, ал. 1 от Закона за нормативните актове и в чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Нарушен е и принципът за правовата държава, който е прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Уважаеми народни представители,
По изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 10 октомври 2025 година.
