Рано сутринта на 1 юли, на фона на ръждивото сияние над Черно море, хиляди млади хора се събраха на плаж „Градина“, за да отбележат Джулай морнинг — неформален български празник, роден в края на комунизма, който черпи вдъхновение от хипи културата и свободния дух на 70-те години.
Но няколко часа след последните акорди на китарите и напевите на “July Morning” от Uriah Heep, плажът осъмна с по-малко поетична гледка: разпилени пластмасови чаши, бутилки, фасове, сламки и парчета стъкло бяха разнесени от вятъра по пясъка.
Публикации в социалните мрежи, включително видео, заснето от местната жителка Златина Петкова, предизвикаха бурна реакция. Нейните кадри, разпространени в Instagram, показаха мащаба на замърсяването. За часове под поста ѝ се появиха десетки коментари, осъждащи поведението на празнуващите. Някои го определиха като „лицемерно“ спрямо ценностите, които събитието претендира да възпява – свобода, осъзнатост и връзка с природата.
Организаторите на събитието заявиха, че плажът е бил почистен още сутринта на 2 юли, като по думите им замърсяването било „неизбежна последица от големи събирания“. Те увериха, че поемат ангажимент за поддръжка на прилежащата зона.
Въпреки това, липсата на санкции предизвика възмущение. Според граждани, които са сигнализирали институциите, реакцията била сведена до уверение, че общината ще почисти терена, но не били наложени глоби на никого.
Случаят породи по-широка дискусия около културата на събиранията на открито в България, отговорността на участниците и липсата на контрол от страна на местните власти.
„Всеки иска чисто море, но никой не иска да си прибере чашата“, написа един потребител в коментар под видеото.
Парадоксално, събитие, замислено да отбележи пробуждането на съзнанието, напомни за упоритото пренебрежение към околната среда – не само като физическо пространство, но и като социално огледало.
