Все по-често граждани и гости на Бургас констатират, а и сигнализират медиите за натоварване трафика, преминаващ по ул. “Крайезерна” в посока към и от Черноморието на юг от областния център. Ежедневно, особено в летните месеци, ставаме свидетели на дълги колони от автомобили, изчакващи се при преминаване на кръстовището на ул. “Крайезерна” с трасето и трафика към Пристанище Бургас, пише kmeta.bg. Посоченото кръстовище се ползва не само от гражданите и гостите на Бургас, в посока от и към София, но е и основното трасе на товарния трафик за цялото Бургаско пристанище, вкл. всички негови терминали – Бургас Запад и Бургас Изток, държавното пристанище и частните такива, вкл. КРЗ и Порт Европа.
Оказва се, че вече има проект, изготвен от инж. Марко Таборели – Швейцария и арх. Николай Няголов, който успешно ще реши проблема.
Развитието на един град е тясно свързано с възможността в него не само да се създаде най-добрата среда за живот, но и най-добрата среда за полагане на труд и съответно за отдих на хората, които го обитават. Да, има примери за градове-спални, за градове-фабрики, университетски градове, както и примери на курортни и развлекателни селища, но най-оптималното е всичко това да бъде съчетано в една обща система, позволяваща в рамките на 30 минути от дома да бъдат достъпни както работното място и учебното заведение, така и зоната за отдих, за социално и културно обслужване.
Градовете и населените места, които имат стратегическата предпоставка да съчетаят всички тези възможности на едно място, са облагодетелствани и трябва непрекъснато да развиват и усъвършенстват тази си природна и придобита даденост.
Бургас е един прекрасен пример как в рамките на последните около 150 години почти от Нищото възниква един от най-модерните градове в България, а и на Балканския полуостров. Стабилно и добре развиващата се икономика, туристическите възможности на Черноморието, историческото и културното наследство на региона и най-вече човешкият фактор са идеалните предпоставки за определянето на града като едно отлично място за живот, работа и отдих.
Свободното движение на хора, стоки и капитали, ако следваме основния принцип на Европейския съюз, може да бъде постигнат с изграждането на адекватна инфраструктура, включително такава за движение на морски, железопътен, въздушен и автомобилен транспорт. Интегрираният подход между изброените видове транспорт не може без основният свързващ такъв, а именно автомобилния.
Северна промишлена зона на Бургас, включваща редица индустриални мощности от кв. “Долно Езерово” до Пристанище Бургас, е ясен пример за Интермодален хъб от ново поколение. Връзките, които се осъществяват в и около тази зона са от огромно значение, както за града и региона, така и в национален мащаб.
Какви са проблемите, които са идентифицирани
Транспортният трафик по направлението от и към София и вътрешността на страната за Созопол, Приморско, Царево, Ахтопол и населените места на юг от гр. Бургас, до скоро преминаваше почти през централната част на града (двете входни кръгови кръстовища на бул. „Стефан Стамболов” и кръговото кръстовище „Трапезица” на бул. „Тодор Александров”) като единствената бърза пътна връзка. Това натоварваше трафика по градските улици, затрудняваше движението на пешеходците и градския транспорт, а и водеше до отделяне на голямо количество вредни емисии.
Ориентировъчни транспортни единици, преминаващи по този маршрут са между 4000 – 6000 бр./ден, а в натоварените летни месеци и много повече
