В логичния свят, за който пазарите сякаш вярват, че ще надделее в Близкия изток, тази война ще приключи – и то скоро, защото няма особено реалистична перспектива която и да е от страните да спечели решителна победа чрез рестартиране на конфликта. Цената на опитите междувременно варира от наказателна до разрушителна, пише Bloomberg.
САЩ, Израел, Ливан и Иран водят директни преговори помежду си. Това развитие би могло да се използва, за да се поставят и двете групи отношения по пътя към нива на сигурност и стабилност, каквито не са наблюдавани от десетилетия.
Всъщност аргументите в полза на трайно прекратяване на огъня и процес на уреждане на конфликта са толкова убедителни, че това все още изглежда единственият разумен сценарий за прекратяване на войната дори ако постигането му се окаже объркано и изпълнено с фалшиви начала.
Проблемът е, че изглежда не живеем в такъв логичен свят в момента. Нито пък разполагаме със стратегическия мозъчен тръст, подобен на този на Хенри Кисинджър, който да изготви необходимите грандиозни сделки. Няма и група лидери с личната и политическа смелост, необходима за компромис, каквато демонстрира египетският лидер Ануар Садат при сключването на мир с Израел през 1979 г. или Ицхак Рабин, когато подписа споразуменията от Осло с Организацията за освобождение на Палестина от 1993-1995 г.
