Празните язовири създават проблеми на цяла България, става ясно от графика за октомври за използване на водите, утвърден от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В няколко селища ВиК-дружествата са получили инструкции да търсят алтернативни източници. Намаляват обемите за промишлени цели, а водата за напояване е ограничена или напълно спряна. На практика недостигът касае различни сектори, а продължителни неблагоприятни метеорологични условия вещаят режим.
От язовир „Камчия“ са намалени подаваните количества за водоснабдяване на Варна и Бургас. ВиК-тата в двата града са предупредени, че трява да търсят алтернативни източници. Ако притокът остане същият,
вода за питейни нужди в „Камчия“ ще има до месец май 2021 г.,
признава в графика си МОСВ. Едноименният ВЕЦ може да преработва само количествата, отпускани за питейна вода. Намален е обемът, който осигуря отток на реката, което обяснява пресъхването й в различни части. Тревожната картина личи най-добре при сравнение с графика за експлоатация точно преди година – сега са разрешени общо 6.180 млн. куб. м, а през октомври 2019 г. – 9.078 млн. куб. м. Пак за година от съседния язовир „Цонево“ водата за девненските заводи е ограничена от 7 млн. куб. м на 4 млн. куб. м.
Намалени са обемите за питейна вода и от язовир „Тича“ за Шумен, Търговище и Велики Преслав. Местните ВиК-та също са предупредени да черпят от други находища. МОСВ обаче се неудолетворение констатира, че досега няма искания от тях за ползване на алтернативни източници. Не е одобрена и заявката на „Напоителни системи“ за 489 000 куб. м, тъй като количеството било повече от 20-дневно потреление на ВиК – Търговище. „От началото на годината МОСВ предупреждава
земеделските производители да преминат към алтернативни водоизточници“,
пише още министерството. „Напоителни системи“ са отрязани от язовир „Ястребино“, спрян е и речният отток, водата отива изцяло за град Антоново.
ВиК-Сливен е похвалено – предприело е действия за включване към алтернативни източници. А отпусканата питейна от язовир „Асеновец“ е намялала от 2.1 млн. куб. м на 0.7 млн. куб. м – отново три пъти.
Напояване нама да се извършва и от карловския язовир „Домлян“, заедно със странджанския „Малко Шарково“. От „Розов кладенец“, който служи за промишлени нужди на „Мариците“, за година водата е
намалена от 3.8 млн. куб. м на 3.4 млн. куб. м.
Проблеми има и в Западна България. „Кюстендилска вода“ също трябва да търси алтернативни източници, като за това е уведомена още през зимата. От язовир „Пчелина“ въобще не се ползва вода, както и „Рабиша“. „Среченска бара“, който захранва питейно Враца, Монтана, Берковица и Вършец, също е с намалена ползваемост – от 3.1 млн. куб. м през октомври 2019 г. на 2.2 млн. куб. м сега./segabg.com
