14.3 C
Бургас
четвъртък, май 9, 2024

Ваня Христова: Моят екип ще помага на семействата, които се лутат по пътя към желаната рожба

Казвам се Ваня Христова и съм кандидат за общински съветник от листата на ГЕРБ в Бургас в предстоящите местни избори, които ще се проведат на 29.10.2023г. Родена съм, и повече от 50 години вече, живея, работя и съм щастлива със семейството си тук, в родния Бургас. Завършила съм ЕСПУ „Васил Левски“ с преподаване на руски език, след това веднага започнах работа. През 2007-ма година станах част от екипа на фондация „Искам бебе“, водена от най-голямата си мечта – да имам деца.

Социален педагог съм – завърших Университет ,,Проф. д-р Асен Златаров“. Магистър съм в направление „Приобщаващо образование. Специална педагогика“ към ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий“. Към момента считам, че намерих и своето професионално призвание – работя успешно като учител в Центъра за специална образователна подкрепа – Бургас. Мечтата ми е да се развивам именно в това направление, защото считам, че образователният ми статус, житейският и социален опит, ми дават основание да вярвам, че мога да бъда полезна в търсенето на иновативни образователни подходи за развитието на децата.

Два пъти съм номинирана от общността на Бургас за „Бург“ и веднъж „Личност на годината“.

1. Ваня, разкажи ни за твоя път до Фондация  „Искам бебе“ и как станахте неин координатор за Бургас?

ИСКАМ БЕБЕ е Къща на споделянето, защото се убедихме, че от преживяното и споделеното зависи как възприемаме света и хората около нас. Както и обратно – как ни възприемат хората, извън нашата общност. Мечтата за дете е крайъгълен камък, който поставя на изпитание цялата ни същност – вярата, обичта към себе си и любимия човек до нас, устойчивостта към промените, приятелствата, работата. Понякога, след сблъсъка с безплодието, може да останем сами, без вяра, предадени от приятели, без пари и работа. Тогава започва промяната. Тази промяна, която е вътре в нас, но не я виждаме! Тази промяна, която ни праща нови сили и започва да ражда живот!

Тази промяна създаде “Искам бебе”! Точно тогава, когато много от нещата около нас се рушаха и умираха. Безвремие, в което думата безплодие, беше синоним на ялов, на различен, на ненужен! Точно тогава се намерихме с Радина Велчева основател на фондацията. Бързо разбрахме, че сме на една честота и можем да си помагаме. Всяка със своя опит и контакти, като бяхме в непрекъснат контакт и се допълвахме. Бързо започна организацията на групите за психологическа взаимопомощ, защото тогава нямаше никаква финансова помощ за нас и психиката ни беше притисната и от тази безпътица. Трябваше да има опитен психолог, който да работи с нас (хората с репродуктивни проблеми), който да ни помага да запазим здравия разум и спокойствие по пътя към мечтаното дете. Така започна същинската ми работа на терен – непрекъснати разговори и срещи, строейки мостове към СБЪДВАНЕТО!

2. С какви предизвикателства сте се сблъсквали при работата си със семействата с репродуктивни проблеми?

Ние, които всеки ден се сблъскваме с човешката болка, знаем отлично, че каузата ни е почтена и си струва. Защото стремежът за дете те прави добър човек. Защото чрез тихата революция, която всеки един от нас прави в името на новия живот, се убеждаваме в това, че когато се постараем да бъдем добри майки и татковци, то светът ще се напълни с добри хора. Това е първото предизвикателство да накараме хората да говорят и споделят проблема си. Изговорен веднъж, проблемът е решен на половина.

С много безсънни нощи и срещи с експерти, лекари, психолози и подходящите хора в Министерствата, инициирахме създаването на Държавния ин витро фонд. Създадохме над 45 Общински ин витро програми в партньорство. Създадохме и разработихме Национална програма за психологическа подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми. През 2010 година стартирахме и разработихме национална програма в подкрепа на Донорството на яйцеклетки и сперматозоиди и до днес работим с всички центрове по репродуктивна медицина у нас, които имат нужда от нашата подкрепа. Разработихме устойчива дарителска програма и непрекъснато привличаме както лични, така и корпоративни дарители. През 2019 година стартирахме с проекта „Безплатен Кабинет по Репродуктивно здраве“ във Враца. През 2020 година създадохме Кабинет и в Перник. В момента сме в преговори с още Общини за продължаване на този успешен проект. В разгара на ковид-пандемията, стартирахме издаването на първото и единствено списание за репродуктивно здраве „Искам бебе“, което се разпространява безплатно както он лайн, така и в 3000-5000 тираж в цялата страна. В последните месеци успешно реализираме Проект „Свери биологичния си часовник! От теб зависи!“ и Проект “Младите българи-архитекти на промяната” с финансовата помощ на Министерство на младежта и спорта. Реализирахме първото събитие в Бургас, което беше изключително полезно за младите хора в нашия град! Днес продължаваме да пътешестваме с този проект в Кюстендил, Враца, Смолян, Пловдив и др. Говорим си за развитието на физическата активност, правилното хранене, както и за превенцията на репродуктивното и психично здраве при младежите.

Демографският срив е един от глобалните проблеми на цяла Европа. Но за България това е въпрос дали изобщо ще ни има утре. Затова сме убедени, че трябва да се борим за всеки човешки живот, за всяко бъдещо българско дете! В България има повече от 145 000 двойки, които се нуждаят от подкрепа, за да заченат желано дете. А според медицинските специалисти, от година на година броят им става все по-голям. Ние вярваме, че едва ли има по-голяма радост за едно семейство от това в дома му да се чуе така чаканият детски плач. И нашата подкрепа не е само на думи или с епизодични участия, ние сме из цяла България на един телефон разстояние.

3. Можете ли да не разкажете повече за вашия личен опит с инвитро процедурите?

О, тук ще ни трябва повече време и може би кутия с кърпички!

През далечната 1992 г. срещнах най-прекрасното момче на света. Николай беше моят принц, човекът, с когото исках да създам семейство. Животът ни заедно започна прекрасно и съвсем естествено, желаехме да станем родители. Но, изминаха две години, а така желаното бебе не идваше. Взехме решението да потърсим лекарско мнение. Започна се лутане от кабинет в кабинет, поредица от изследвания, и никой не откриваше защо бебето се бави. И така изминаха осем дълги години.

Загуба

Един ден в случаен разговор с моя позната, тя сподели, че има проблем със забременяването и посещава специалист в София. Веднага взех координатите му и още същия ден имахме запазен час за консултация. И макар и той да не виждаше ясна причина, решихме да направим стимулирана инсеминация. Толкова бяхме сигурни в успеха, че когато резултатът се оказа отрицателен, не искахме да повярваме. Но, така или иначе, вече бяхме пациенти на клиника по асистирана репродукция и решихме да не се бавим, а да направим опит ин витро. Започнахме подготовка, но в този момент моят баща се разболя и нашите планове отстъпиха място на борбата с тежката диагноза рак. Направихме всичко възможно с надеждата за спасение. След две години татко пое по последния си път, а ние трябваше да преглътнем поредната загуба.

Чудо

Точно тогава се случи чудо: видяхме двете чертички на теста за бременност и сълзите от загубата отстъпиха място на тези от радостта. За съжаление, всичко беше много за кратко – последва спонтанен аборт. На следващата година по същото време отново бях бременна, но този път не смеехме да се зарадваме. С нетърпение очаквахме деня на прегледа, молейки се този път всичко да е наред. Уви, не беше така. Лекарят ни съобщи, че бременността е извънматочна и следва спешна животоспасяваща операция. Казахме си: Колко пъти трябва да паднем, за да имаме сили да се изправим?

Не си дадохме много време за тъгуване – имахме нов план за действие. Вече имаше нови клиники и ние тръгнахме от Бургас към София с час за преглед в клиника по репродуктивна медицина. Направихме нужните изследвания и кандидатствахме за финансова  помощ от Здравна каса. Започнахме стимулация, която се отрази доста тежко на организма ми. Лекарката беше доволна, че отделях добри фоликули и разчиташе на успех. След трансфера следваха най-дългите седемнадесет дни на очакване.

В деня на истината нямаше по-щастливи от нас. За съжаление, прокървих  няколко пъти. Никой не ни беше обяснил, че дори и след ин витро може да последва извънматочна бременност. Последва отново тежка операция, която продължи с тежка реанимация. Освен всичко останало, отключих и Мениероподобен синдром, който тотално разби вестибуларния ми апарат. Последва консултация с отоневролог, който, слава Богу, успя да ми помогне.

Съпругът ми започна работа, а аз останах у дома да се възстановявам. Майка ми по цял ден беше до мен и се опитваше да ми вдъхне надежда, че сме още млади и няма място за отчаяние. Не след дълго последва поредното изпитание – киста на гърдата. Всичките тези емоции ме сринаха тотално. Болеше ме душата до степен, че усещах физическа невъзможност да се справя. Крепеше ме това, че имахме замразени ембриони. Скоро направихме трансфер, чийто резултат отново беше отрицателен. Тогава решихме, че не искаме да продължаваме така. Време беше да потърсим късмета си другаде.

Нашият лекар

Казахме си, че след като не можем да станем родители,  защо да не опитаме да го направим с душите си, и Бог ще ни прати детенце, което да възпитаме с цялата си любов. Подадохме документи и зачакахме с надеждата, че скоро и в нашия дом ще затропат детски крачета. Наложи се да чакаме четири дълги години. През това време открихме нашия лекар – доктор Георги Стаменов. И точно тогава ни изненада писмото, в което се казваше, че сме избрани да осиновим едно малко момиченце. В момента, в който я видяхме, разбрахме, че тя е нашето чудо, нашето дете. Родена на рождения ден на татко, когото обичах безкрайно, оставена е в дома на моя рожден ден, а за здравословното й състояние се грижеше д-р Стаменова. И  това ако е случайно…

Вяра, надежда и любов

Веднага започнахме с подготовката на дома ни за голямото събитие, за мига, в който нашата принцеса ще го озари  и изпълни с любов. В деня на Вяра, Надежда и Любов, слънцето изгря много по-силно за нас. Прибрахме се тримата у дома и макар да бяхме много притеснени дали ще се справим, бяхме на седмото небе от щастие. Оставаше само как да споделим радостта си с нашия доктор, на който вече имахме пълно доверие и знаехме, че той ще ни помогне да имаме още деца. Д-р Стаменов ни подкрепи с огромна радост в това решение, а нашата прелестна Йоанна ни донесе спокойствие, мир и добро очакване! Продължихме с опитите ин витро, молехме се ежедневно, ходихме по манастири и какви ли не чудодейни места. Правихме все нови и нови изследвания, надявайки се да излезе причината за неуспешните инвитро опити. Вървейки по този нелек път, аз успях да забременея още два пъти, но в третия месец от бременностите ми, сърчицето на бебето спираше. Тогава се разболя и мама, чухме тежката диагноза „Алцхаймер“. Трябваше да се грижим за нея и в същия момент да не лишаваме и дъщеря си от нужното й внимание. Дните минаваха  между памперси за възрастни, детски игри и работа. Когато Йоанна беше в детската градина, на няколко деца им се родиха братчета и сестричета. Тя много искаше да стане кака. Сърцето ми беше свито и не знаех какъв е правилният начин да й обясня, че това може да не се случи и че не е толкова лесно, както при другите. Не искахме Йоанка да расте сама, а аз сякаш винаги съм знаела, че ако имам щастието да забременея, ще имам близнаци.

На поредното събитие на Фондация Искам бебе, Молебен за чадородие в Троянския манастир, отново отидохме, за да се помолим. Излизайки от манастира, една монахиня се заговори с Йоанна, като я попита дали си е пожелала  нещо. Типично по детски тя й отговори, че вече много пъти си пожелава, но Дядо Боже явно не я чува. Сподели, че иска да стане кака. Тогава двете влязоха отново, тъй като жената й обясни, че е близка с Бог. Може би точно чистата детска молитва най-накрая беше чута и след няколко месеца отново бях бременна, но този път с близнаци след трансфер на последните замразени ембриончета. Моите близнаци, които знаех, че ще имам един ден, вече бяха на път!

Последваха притесненията дали всичко ще бъде наред. Вече бях на 45 години.  Успях да открия и още един прекрасен човек, лекар и голям професионалист  в Бургас, който беше неотлъчно до нас. И така, с помощта и куража, който ни вдъхваха всички лекари и специалисти и огромната любов на Радина, дойде заветният юнски ден. Нашите Ванеса и Зорница проплакаха. Едната тежеше 1,980 кг, другата – 2,100 кг, но с огромна жажда за живот. Благодарна съм и на всичките ми приятели от София, които направиха едномесечния ми престой в болницата по-лек с честите си посещения. Само ми е мъчно, че мама не осъзна, че има още две внучета, които много чакаше и на които би дала цялата си любов.

4. Като кандидат за общински съветник, какви са вашите идеи за подкрепа на семействата, които се борят със затруднения в процеса на зачеване?

На първо място за мен, като майка и жена, е превенцията на репродуктивното здраве на младите хора. Ще съдействам с всичките си знания и сили да се разработи програма, с която да влезем по училищата и да възпитаваме отговорност. От друга страна ще продължавам да настоявам за усъвършенстване на моделите за интегрирана подкрепа за двойките с репродуктивни проблеми – финансова, медицинска, психологическа, информационна. Имам екип зад гърба си и знам, че заедно можем да постигнем още повече за  семействата, които се лутат по пътя към желаната рожба.

5. Как виждате бъдещето на репродуктивните технологии и подкрепата за родителството в Бургас? Споделете опита на общината в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми.

Още през 2009та година, г-н Димитър Николов, като градоначалник, пръв дръзна да заговори за подкрепа на двойки и семейства с репродуктивни проблеми на общинско ниво. Обосновката му срещна подкрепата на общинските съветници и така започна всичко. След консултации и срещи беше изработен първия по рода си Правилник, чрез който тази помощ да бъде ползвана от нуждаещите се. Към момента няма точен регистър за броя на живородените бебета по Програмата на Бургас, защото проблемът е толкова личен, че е трудно да навлизаме толкова много в личното пространство на хората, но аз съм сигурна, че поне 500 деца са озарили лицата на щастливите си родители, защото ги познавам.

2011 г. отвори врати „Звеното по асистирана репродукция“ към УМБАЛ-Бургас, което е единствено в областта. За неговото изграждане и оборудване основна подкрепа оказа Община Бургас. На година то може да предложи лечение на над 1000 двойки от Бургас и близките градове.

6. Има ли специално послание или съвет, който искате да споделите с жените и семействата, които се борят със затруднения в процеса на зачеване и им предстои не лек път, за да станат родители?

Да не се отказват и да вярват! Само този, който е загубил вярата си, той не е постигнал мечтата си. В България имаме едни от най-добрите специалисти по асистирана репродукция. Да изберат своя лекар и да му се доверят, защо това е пътят към успеха. Да бъдат по-смирени и търпеливи. Длъжна съм да кажа, обаче че, инвитро методът не е панацея и не обещава 100% успех! А ако искаш и си готов да станеш родител, то начин винаги има!  Майка и баща се става със сърце и душа, не само и единствено с тяло. Но и за това трябват много сили, убеденост и подкрепа, които човек може да си измоли от вселената!

7. Майка си на три прекрасни дъщери. Какво бъдеще искаш за тях?

Преди всичко да са здрави, да са ученолюбиви и любознателни. Да уважат себе си, нас и всички хора изобщо. Да не бъдат обременени от предразсъдъци. Да приемат различното. Да се обичат и подкрепят. Да вярват в себе си и да станат достойни хора. Да се изучат и да намерят своята реализация тук, в Бургас, защото няма по-голяма радост за един родител от това, детето му да е наблизо. И на последно място, но не по важност, да нямат никакви репродуктивни проблеми!

8. Какво е твоето послание към бургазлии. Защо трябва да те подкрепят?

Моята кауза е – „Бургас на младите“. Ще дам всичко от себе си, за да отстоявам ценностите, в които вярвам – здрави деца, здрави семейства, добра среда за развитие на младите!

Имам амбицията и съм твърдо решена – с образованието и опита си – да работя за доразвиване на средата и качеството на живот за младите семейства, с цел да останат да живеят, учат, да работят и да почиват в родния си град.  Ще дам всичко от себе си за осъвременяване на подходите за работа с деца със специални образователни потребности, както и за създаване на нови образователни пространства с интегрирани съвременни методи за терапия и обучение.

И разбира се, още дълги години ще продължа да посвещавам живота си на каузата – да се раждат повече деца в родния ми слънчев Бургас!

Може да гласувате за ПП ГЕРБ с №7 в интегралната бюлетина и с преференция 144 за Ваня Христова!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

7,954Феновехаресване
2,547последователиследвам
11,481абонатиабонирам
Последни новини
spot_img
spot_img
Свързани новини

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук