Още преди два века във Варна е имало локдаун, както е модерно в днешно време да се наричат по-строгите противоепидемични мерки. Заради внесената от руските войски чума, в пристанищния град през 1829 г. пламва чумна епидемия. Градът е напълно затворен за два месеца, а варненци масово се изнасят в околните гори и села. За два месеца умират 3500 войници и 127 офицери, припомня историята Дарик.
Самият факт, че във Варна има такава местност, говори, че варненци са запознати с карантинни мерки. Там са били изолирани заболелите от холера френски войници по време на Кримската война 1853-1856 г. Заразата е била донесена от войските от Южна Франция, припомни Стефка Мухтарова, екскурзовод в Музея за нова история на Варна.
Холера, малария и инфлуенца са мъчили местното население в края на XIX и началото на XX век. След Освобождението карантинните мерки са на дневен ред на всички общински служби. С това лично се заемат и кметовете. През 1889 г. се създават карантинни служби.
През 1893 г. заради върлуващата в съседна Румъния холера, във Варна са наложени редица строги хигиенни мерки в хотели, ресторанти, касапници и домове, посочи Мухтарова
Паралелно с тези епидемии се води и борба с маларията. През 1910 в страната се издава правилник за борба с тази болест, а през 1919 г. излиза специален закон за борба са маларията. Създават се 7 инспектората, един от които във Варна. По-късно е създадена Варненска противомаларична станция.
И тогава е имало недоволни от наложените мерки за борба със заразите. Мерките понякога са били доста драстични и нарушаващи правата на гражданите, а архивите говорят, че през 1910 г. е имало гражданско недоволство срещу оградената с кордон от войници местност Карантината. Недоумение е будел фактът, че в оградената зона с изолирани пътници в Карантината са били пускани бозаджии и геврекчии. Недоволните от противоепидемичните мерки дори са смятали, че те лишават Варна от най-добрия й летен курорт.
