Тази пролет ще преместим стрелките на часовниците с един час напред на 26 март (неделя) в 3.00 часа. През септември 2018 година Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно, като различните държави да изберат дали искат да останат на астрономическо време (зимно), или на лятно часово време. Прекратяването на смяната на часа обаче засега се отложи.
Смяната на часовото се въвежда всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври лятното часово време да премине в зимно, а в последната неделя на март – към лятно, припомня „Фокус“.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 година, припомня България Он Еър.
В кои държави има смяна на часа?
Държавите в синьо в северното полукълбо и държавите в оранжево в южното полукълбо сменят времето към лятно и зимно.
Държавите в светло сиво са използвали смяната на времето, но в даден момент са се отказали. Държавите в тъмно сиво, никога не са сменяли времето.
Защо сменяме часа два пъти годишно?
Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, тоест зимното. Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите. Това би следвало да намали разходите за осветление. Първоначално е въведено в началото на 20 век в Германия. В България се прилага от 1979 година.
