Въпросът защо България остава встрани от картата на големите чуждестранни инвеститори не е просто икономически — той е социален, политически и дълбоко културен. Страна с географски бонус, ниски корпоративни данъци и членство в Европейския съюз би трябвало да бъде магнит за международен капитал. И все пак не е. А причините не се изчерпват само със „сложна среда“. Истината е, че средата е отблъскваща.
Чуждите инвеститори бягат от България по същата причина, поради която много българи вече не живеят тук: липса на сигурност, предсказуемост и доверие в институциите. Усещането, че законът не е за всички. Че правилата се огъват според това кой стои срещу теб. И най-вече – че всяко сериозно начинание е възможно само с правилните връзки, а не с добър бизнес план.
Политическата нестабилност само допълва картината. Нито едно правителство в последните години не успя да предложи дългосрочна икономическа визия. Вместо това – краткосрочни политически схеми, замазване на реалността и агресивен ПР без покритие. България изглежда като страна, която повече се преструва на пазарна икономика, отколкото реално да я развива.
Масовата корупция отблъсква не просто чуждите, а и местните инвеститори. Прекалено често големи проекти се реализират не заради техния потенциал, а заради това кой ще прибере обществената поръчка. Фирмите, които печелят, са онези с връзки, не с капацитет. А в такава среда честната конкуренция умира. Никой сериозен международен инвеститор няма да вложи десетки милиони в държава, където правилата не важат за всички.
В сърцевината на проблема стои липсата на правова държава. Българската съдебна система е бавно, често политически зависима, и създава усещане за произвол. В страни като Германия, Нидерландия или дори Румъния – договорите са нещо свещено. У нас – препоръчителни, докато някой с влияние не реши друго. Тази несигурност е икономическа отрова.
Още един сериозен фактор, който чуждите инвеститори виждат, а медиите у нас рядко коментират открито, са мутренските структури и сенчестата икономика, която макар и да се е „официализирала“, продължава да влияе на цели сектори и региони. Има бизнеси, в които не можеш да навлезеш без местно одобрение. Не е нужно да те рекетират с бухалка – достатъчно е да се появят „препоръчителни партньори“, забавени разрешителни или административни пречки, които мистериозно изчезват при правилната компания. Такъв модел създава невидим, но осезаем картел над пазара. Справедливата конкуренция умира, а с нея и желанието на инвеститорите да се включат в игра с предизвестен победител.
На фона на всичко това стои и демографският срив – България буквално губи населението си. Младите хора напускат, образованите търсят перспектива в чужбина, а чуждестранните инвеститори питат: „Ще имаме ли с кого да работим след 10 години?“ Работната ръка е оскъдна и все по-неподготвена. Това е още един елемент от пъзела, който прави страната неатрактивна в дългосрочен план.
Медиите, които уж трябва да бъдат коректив, в много случаи просто изпълняват ролята на рекламен отдел на властта. Докато ПР новини за „нови инвестиции“ обикалят заглавията, реалните инвеститори се изнизват по тихия начин. А народът остава с илюзията, че „всичко върви“.
България не е изостанала държава – тя е в умишлено задържано развитие. Потенциалът е тук. Местоположението е отлично. Данъчната система е примамлива. Но не е достатъчно. За да привлече истински стратегически инвеститори, страната трябва да направи нещо много по-трудно от това да намали данъци или да направи реклама на Davos – трябва да възстанови доверие. В закона. В институциите. В честната конкуренция. В онова, което наричаме цивилизован бизнес климат.
Докато това не се случи, чуждите инвеститори няма да дойдат. И не защото не знаят за България. А защото знаят достатъчно.
Регионът на Югоизточна Европа все по-уверено се позиционира като атрактивна инвестиционна дестинация, но не и България. Докато у нас основните дискусии продължават да се въртят около вътрешни политически кризи и спорове за съдебна реформа, съседите ни регистрират рекордни чуждестранни инвестиции в автомобилостроене, енергетика, високотехнологични производства и инфраструктура.
В Румъния
Германия е сред водещите източници на капитал. Daimler инвестира стотици милиони евро в производствените си мощности в Sebeș, където се произвеждат автоматични трансмисии. Continental също разширява R&D присъствието си в Timișoara, Iași и Sibiu. От автомобилната индустрия към енергетиката – OMV/Petrom продължава да е ключов играч в петролния и газов сектор. Италия също участва чрез Pirelli, които разширяват производството си на гуми в Slatina.
В Гърция
Голямата инвестиционна звезда е COSCO – китайският гигант, който контролира и развива пристанището в Пирея, превръщайки го в стратегически хъб между Европа и Азия. Технологични компании като Amazon Web Services също гледат към Гърция, с планове за развитие на инфраструктура за облачни услуги и центрове за данни. Американски и норвежки фондове продължават да влагат в публични компании и банки, доказвайки възстановяването на доверието към страната след кризисния период от миналото десетилетие.
В Турция
Китайски инвестиции се преливат в почти всеки мащабен сектор. BYD – производителят на електромобили, ще строи завод за $1 млрд с капацитет от 150 000 коли годишно. Паралелно, Ganfeng Lithium стартира проекти за производство на батерии, а State Power Investment Corporation реализира термична електроцентрала за близо $2 млрд в Адана. Турция успява да комбинира мащаб, пазар и агресивна индустриална политика, което ѝ носи предимство в битката за стратегически капитал.
В Северна Македония
Въпреки ограничените мащаби на пазара, страната привлича важни зелени инвестиции. Тайванският производител на електронни компоненти Yageo планира инвестиция от над €200 млн в нови заводи. А Alcazar Energy вложи $500 млн във вятърен парк край Щип – най-големият подобен проект в страната. Според македонските власти, Сърбия е най-големият инвеститор в страната, а след нея се нареждат Гърция, Турция и Австрия.
В Сърбия
Сръбската икономика се утвърждава като притегателен център за автомобилната индустрия. Minth Holdings от Китай обяви планове за инвестиции на стойност близо €2 млрд в нови производствени мощности. Fiat / Stellantis продължава да развива завода си в Крагуевац, а Linglong Tire, Hisense и Zijin Mining засилват китайското присъствие в тежката промишленост и добивната индустрия. Нефтената и газовата индустрия също се доминира от чуждестранни интереси, включително руския Газпром нефть, чрез собствеността върху Naftna Industrija Srbije.
На фона на някои многомилионни проекти в съседите преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 1,14 млрд. евро към края на месец юли 2025 г. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките инвестиции намалява с 3,9% спрямо първите седем месеца на 2024 година. В края на юли предходната година те са били в размер на 1,19 млрд. евро. Размерът на нетния поток на преките инвестиции у нас се равнява на 1 процент от брутния вътрешен продукт на страната, отчита БНБ.
