Господин Димитров, от регионалната туристическа камара отчетоха ръст на туристите от над 18% за 2016 г. Какъв беше туристическия сезон за Слънчев бряг?
– Изпратихме една успешна година за курорта Слънчев бряг като цяло. Може би защото имаше проблеми в пазари като Турция, Египет, Тунис, нашият курорт се очерта като алтернативна дестинация. Хубаво е, че успяхме да си върнем туристите от Русия. Ръстът на руските туристи е над 30%. Висок ръст отбелязват и австрийските туристи – 31.22%, германските – 30.57%, унгарските – 25.84%, естонските – 13.42%. Според информацията, с която разполагам в началото на 2017 г., всички договори са преподписани, като туроператорите са запазили обемите си от миналата година. Това е доказателство, че задаващият се туристически сезон ще бъде поне на нивото на този, който отмина.
Имаме и проблеми в бранша, които трябва да разрешим успешно, за да се развиваме. Основният e с обслужването – липсата на кадри в туризма. Браншът настоява за промени в законодателството по отношение на заетостта в туризма и привличането на студенти, на високообразовани кадри, владеещи чужди езици. В момента влагаме усилия в обучението на кадрите, но след това е много трудно да ги задържим на работа. Непостоянната заетост в България, както и все още недоброто заплащане ги кара да търсят работа в Западна Европа.
Всяка година управляваното от вас дружество инвестира в сигурността на туристите, но и тази година не липсваха инциденти.
– Като собственици на инфраструктурата на курорта приоритетно инвестираме средства в сигурността. Те са насочени към видеонаблюдението – подмяна на камерите с по-високотехнологични камери. Годишно в подмяна на техниката за видеонаблюдение инвестираме 30 – 40 хил. лв. Имаме вече над 320 камери, опитваме се да увеличим обема на запаметяваната от тях информация. Тази информация е винаги от полза за МВР. Увеличихме и броя на командированите полицаи в курорта. Още от началото на годината водим разговори с областната дирекция на МВР за разчетите, визията, мерките по организацията на сигурността в цялата територия на Слънчев бряг през новия туристически сезон.
В световното развитие сигурността на туристите излиза на предно място. Това важи не само за курортните комплекси, но и за хотелите. Трябва да се мисли повече за усъвършенстване, намиране на алтернативни начини за подобряване на сигурността на туристите. Допускането на грешки в сигурността води след себе си катастрофални последици.
Откъде идват основните приходи на дружеството и доколко тези средства покриват нуждите от подновяване на инфраструктурата в курорта?
– Ограничени са лостовете, по които можем да увеличаваме приходната си част. Те са свързани главно с подписване на договори с контрагенти, които ползват като услуга инфраструктурата на дружеството. Приходната ни част се формира от наеми на обекти, с които разполага Слънчев бряг, и то главно в складова база, имаме приходи от ползване на инфраструктурата – в по-голямата си част това са атракции, които се осъществяват на наша територия. Постъпват средства и от ползването на тротоарните площи. Приходите ни годишно възлизат на около 1 млн. лв. Те обаче са недостатъчни за необходимите реинвестиции в инфраструктурата на курорта. Ние сме собственици на ВиК мрежата, но това ни носи само задължението да я поддържаме в добро състояние. Това, което правим в момента, е поддръжка и реновиране на основната инфраструктура на курорта – не можем да си позволим повече. Изградихме нова линия в алейното осветление, инвестирахме в подновяването на плочките по централната и крайбрежната алея, в поддръжката на ВиК мрежата. Продължаваме програмата си, свързана с доставката на безплатен интернет по алеите на курорта. До момента имаме рутери на 16 точки, които осигуряват безплатен интернет на най-посещаваните места.
Кои са най-спешните неща, които трябва да се направят за подобряване на инфраструктурата в Слънчев бряг? Откъде може да дойдат средствата?
– Ние много добре знаем какви са проблемите и къде трябва да се инвестира в курорта. Пределно ясно е, че е необходимо да се инвестира в изграждането на дъждовна канализация. За нея ще бъдат необходими около 25-30 млн. лв. Трябва да се изградят алеи, велоалеи, да се инвестира в транспортната инфраструктура. За съжаление със средствата, с които разполагаме в момента, можем само да поддържаме инфраструктурата. Затова за нас е важно да се даде дефиниция на курортните комплекси в страната, да се дефинират ясно статутът им, задълженията и финансирането. По този въпрос е създадена комисия в Министерството на туризма и се надяваме нейната работа да даде добър резултат. Едва тогава ще имаме възможност за сериозно финансиране в туристическата инфраструктура. Трябва на първо време да тръгнем от туристическия данък, който плащат собствениците на хотели. Тези средства би трябвало да се реинвестират в подобряване на инфраструктурата в курорта.
Управлявам най-големия туристически комплекс на Балканите. В зона Изток, в която е територията на курортния комплекс Слънчев бряг, има 150 хил. легла. Поддръжката на този сериозен средностатистически град от 150 хил. души е доста сериозно задължение. Когато няма целево финансиране в тази посока, е наистина трудно.
От миналата година работи новата пречиствателна станция, изградена от община Несебър между Ахелой и Равда. Към нея са свързани Несебър и Слънчев бряг. Тя беше много важна за развитието на двата туристически центъра.
Какво е финансовото състояние на „Слънчев бряг“ АД?
– Намаляваме загубата на дружеството през последните години. Загубата на дружеството за 2016 година ще бъде в размер на 1.2-1.3 млн. лв. Амортизационните отчисления, които са съществена част от разходите на дружеството са в размер на 1.5 млн.лв., така че баланса ни е почти наравно. Харчим толкова, колкото имаме като постъпления. Приходите ни за изминалата година са в размер на 1 млн. лв.
Върху какво ще съсредоточите усилията си тази година?
– За нас най-важното е да усвоим приходната част, да направим баланса си и в зависимост от заложените приходи да осъществим належащите инвестиции. Няма да позволим Слънчев бряг да бъде неугледен, тъмен, зелените площи да бъдат необработени, цветните градини да бъдат незатревени. Според финансовите си възможности полагаме усилия за изпълнение на ангажиментите си.
Интервю във в-к „Капитал“
