„В нашата професия нещата започват и се случват закономерно ако си трудолюбив.” Това каза актьорът Камен Донев пред свои почитатели в Созопол на среща, наречена „Цената на успеха”. Предната вечер неговият втори моноспектакъл „Лекция №2 – За всеобщата просвета” имаше страхотен успех пред близо 1000 зрители в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония”.
Камен Донев разказа за първите си стъпки на театралната сцена, за прохождането, за първите роли без дума реплика и за радостта. „Това е най-важното, да се радваш, да се чувстваш на сцената добре и щастлив. Тогава актьорът някак забравя за това да се харесва – в суетния смисъл на думата. Той иска да е харесан и ценен но знае, че трябва да се учи. Защото когато спре да се учи, както е и в другите професии, той е загинал в професионален план.”
Камен Донев не пропуска да каже, че е използвал годините в Театър „Българска армия”, за да се учи. „Но в един момент работата много натежа – когато играех почти всяка вечер – по 22-23 представления в месеца. Нямах личен живот. Не се оплаквам, но нали говорим за цената на успеха. Живеех под наем, нямах семейство, защото нямаше как да имам – ставах в 8 часа и си лягах в 12. Така беше в продължение на много години.
По време на т.нар. реформи в театъра, които така и не станаха, в театралните среди най-много се говореше за това какъв трябва да бъде един театър, как да функционира, колко трябва да печели един актьор. И ако печели, това прави ли го по-различен, по-лош. И досега се говори по тия въпроси… И някак естествено аз прецених, че повече нямам място в щатния държавен театър, защото нещата там са абсолютно капсулирани и не дават поле за развитие. А нали в този кратък човешки живот мечтаем, искаме да се реализираме пълноценно…”
