Защо щъркелите в границите на Парк Странджа са намалели толкова много, какви са заплахите пред защитения вид в Натура 2000 зоните в Югоизточна Европа и какви мерки за защита на вида могат да се предприемат- на тези и други въпроси търси отговор Транснационален план за действие за опазване на белия щъркел, разработен по международния проект Be Natur на ДПП „Странджа”.
Проектът е свързан с по-добро управление и прилагане на мерките за защита в зоните от мрежата Натура 2000. Основна цел на Проекта е да се изправи срещу загубата на биоразнообразие чрез определяне на общи планове за действие и стратегия за опазване на природното наследство и ландшафта в Югоизточна Европа, с приоритет за местообитания и видове, защитени съгласно Директивата за хабитатите и за птиците. Допълнително – Проектът работи и за разпространяване на познанията за устойчивия туризъм и биологично земеделие в Натура 2000 зоните.
Транснационалният план за белите щъркели беше представен в Малко Търново от доц. д-р Петър Шурулинков от Националния природонаучeн музей към БАН по време на експертен семинар, проведен на 22 април в М. Търново.
В Парк Странджа са останали само четири щъркелови гнезда. Това сочат последните преброявания на орнитолозите от 2004 г. насам. За предходното десетилетие гнездата преброявания те са били значително повече, като в почти всяко от 21-те селища в Парка – като например в Малко Търново , в Кости, в Стоилово, в Сливарово и др. – до скоро е имало поне една гнездеща двойка щъркели…. Сега гнезда на белия щъркел има само в селищата Бродилово, Варвара, Ахтопол и Синеморец. Извън зоната на Парка в Странджа планина са преброени около 15 гнезда. Намалението на популацията на белия щъркел в Бургаска област е около 12 % .
Птицата е и своеобразен индикатор за вида замърсяване в района на Бургас. „Ако го нямаше Лукойл около езерата в Бургас щеше да има по 10-15 гнезда на щъркели. В районите на Дунав и Лом има селища с по 30 щъркелови гнезда”, посочи доц. Шурулинков.
Установено е , че над 400 000 бели щъркела ежегодно преминават над Бургаско, включително над територията на Парк Странджа през есента, на път към Босфора. Последните тенденции сочат, че 70-80% от щъркелите гнездят върху електрически стълбове, което носи риск от смъртност, причинена от късо съединение. Много малка част от гнездата попадат в зоните от Натура 2000, но затова пък там са съсредоточени площите за храна на птиците. Затова от голямо значение е опазването на хранителните местообитания.
Най-големите заплахи в последните години, не само у нас, а и в Европа, са свързани с изграждането на фотоволтаични и ветрови паркове, разораването на естествените тревни местообитания и превръщането им в обработваема земя, химизацията на селското стопанство и др.
Според доц. Шурилинков е особено важно да се подобрят процедурите по ОВОС при инвестиционни предложения, свързани със застрояването на трайно затревни терени. Според експерта в момента почти всички оценки за въздействие върху околната среда завършват с положителна оценка от екоинспекциите.
На семинара присъстваха експерти от ПП „Странджа”, членове на Туристическо дружество „Велека”, природолюбители и заинтересовани страни от района на Натура 2000 зона Странджа, представители на Българското дружество за защита на птиците.
В рамките на проекта вече беше проведен семинар за опазването на дюните, и се предвижда още една експертна среща, свързана с опазването на костенурките в Странджа.
Международният проект BE NATUR – „По-добро управление и прилагане на мерките за защита в зоните от мрежата Натура 2000” се финансира по Оперативна Програма „Югоизточна Европа”. В проекта BE NATUR участват общо 14 партньора от 7 държави: Унгария, Австрия, Италия, Румъния, Гърция, Сърбия и България. Продължителността на проекта е 36 месеца, като изпълнението му ще приключи на 31 януари 2014 г. Одобреното финансиране за дейностите в България, управлявани от ДПП Странджа възлиза на 174 059 €.
