Създаването на островно местообитание за наземногнездещи птици в Поморийско езеро започна в края на 2012 г. Островът е част от дейностите по проект „Спешни мерки за възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост в комплекса от защитени природни територии на Поморийско езеро”.
Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, както и от държавния бюджет на Република България, чрез оперативна програма „Околна среда 2007-2013”. 
Целта е създаване на местообитание за гнездене и почивка на редки видове водолюбиви птици, които са обект на опазване в защитената местност и защитените зони от Натура 2000. Създаването на острова е съобразено с екологичните и биологични изисквания на водолюбивите видове птици на Поморийско езеро, както и най-добрите консервационни практики в света – експертите на Зелени Балкани прилагат работещи и утвърдени световни методи. Същите, които се прилагат и на други места в България, включително съседното Атанасовско езеро, където има изградени цели четири такива острова. Изграждането на островното местообитание ще бъде важна стъпка към изпълнение целта „Спиране загубата на биоразнообразие” на ЕС и подобряване състоянието на редица защитени видове птици, обект на защита в общоевропейската екологична мрежа „Натура 2000”. Напомняме, че като страна-членка на ЕС, България е задължена на всеки 6 години да отчита в ЕК напредъка по изпълнението на директивите на ЕС за опазване на биоразнообразието. Тъй като Поморийско езеро е и обект включен в списъка на Рамсарската Конвенция за влажните зони с международно значение, мерките за възстановяване на популациите на водолюбивите птици са пряко изпълнение и на ангажиментите на България по Рамсарската Конвенция.
Изграждането на острова в защитена местност „Поморийско езеро” се състои основно в прекъсване на съществуваща дига (вал № 1) в солената лагуна, и оформяне на остров чрез природни материали. Изборът именно на природни материали не е случаен, тъй като те не взаимодействат и по никакъв начин не променят качеството и свойствата на водата и тинята. Дигите във вътрешността на Поморийско езеро са били изградени още през 70-те и 80-те години на миналия век за целите на солодобива. Тогава в солената лагуна са били насипани хиляди тонове глина за създаването на дигите. Днес вал № 1 не се използва по предназначение и след съгласуване с Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Областната управа на гр. Бургас и Главния архитект на Община Поморие започват дейностите по създаване на ценното местообитание.
Зелени Балкани имат богат опит с изграждането и възстановяването на местообитания и в частност острови за гнездене. Огромен е успехът на природозащитниците по отношение на острова за гнездене на гривести рибарки, разположен на около 200 м. североизточно от Посетителския център на Поморийско езеро. В резултат от силния антропогенен натиск в района гривестите рибарки са доведени до ръба на изчезването и в 1996г., когато стартират дейностите по възстановяване на колонията, там има останали едва 6 гнездящи двойки. Благодарение на възстановеното островно местообитание днес колонията наброява повече от 1000 двойки, което я прави най-голямата на Балканския полуостров! 
От друга страна, колонията има пряка връзка с качеството на лечебната поморийска кал и нейното образуване. Като продукт с високо съдържание на органични вещества, калта е резултат от жизнената дейност на организмите, обитаващи езерото, включително птиците, които са били много по-многобройни в годините преди индустриалната и техническа революция на човечеството, започнала едва в началото на миналия век. Лечебна поморийска кал представлява утайка, образувана в резултат от гниенето на органични материали в условия на свръхсоленост, липса на кислород и светлина. В основната си част това са микроорганизми, птичи екскременти и дребни безгръбначни животни, разлагани на дъното на езерото в продължение на стотици години. Така получената органична тиня притежава черен цвят, дължащ се именно на органичния състав, и специфични химични и физични свойства, които се използват за лечение на различни заболявания.
Векове наред неразривно свързаните компоненти на този комплекс са съществували в пълна хармония – биоразнообразие, солодобив и калодобив. Равновесието в една природна екосистема, каквато е и Поморийско езеро, се базира на правилното функциониране на всички нейни компоненти. Това е един от фундаменталните екологични принципи, който бива преподаван в часовете по биология от основното училище та до края на средното образование, поради своята значимост. Затова именно възстановяването на всички природни компоненти на Поморийско езеро е важно както за природата, така и за хората, ползващи се от неговите блага.
Допълнителна информация за богатството и значението на екосистемата на солената лагуна, всеки гражданин може да получи в Посетителския център на Поморийско езеро. Изграждането на този център също е осъществено в рамките на проект на Зелени Балкани със средства от Глобалния Екологичен Фонд и Световна Банка. Сградата е построена на общинска земя, като условието за нейното предоставяне е да бъде изградена по архитектурен проект на местната управа и да е собственост на Община Поморие.
Посетителският център е амбициозна и полезна, макар и не уникална идея. Такива посетителски центрове има в почти всяка по-голяма влажна зона, природен или национален парк, както и за много други по-малки защитени местности, като добър пример в това отношение е центърът на защитена местност Пода в Бургас, който функционира от 1997 г. Посетиелските центрове имат основна функция да популяризират дейностите по опазването и значението на природата и да информират местното население за значението на природната среда за здравето и живота на хората, вкл. евентуалните рискове при нейното замърсяване и унищожаване. Посетителските центрове имат и образователна роля – обогатяване на познанията на подрастващото поколение и разнообразяване и подпомагане на учебния процес. Подобни инициативи са необходими и набират все по-голяма популярност, защото единственият начин да оценим и съхраним нещо е като го опознаем.
В този смисъл подобряването на информираността на гражданите може да доведе до реално разрешаване на някои от най-сериозните проблеми на солената лагуна, като продължаващото формиране на нерегламентирани сметища по югозападните брегове на езерото. Съществува и друга заплаха, свързана с идеята за урбанизиране на западните брегове на солената лагуна. Въпреки опасността подобен антропогенен натиск реално да навреди на функционирането на екосистемата в Поморийско езеро и да е в разрез с предмета и целите на опазване на защитените зони, тази идея все още среща подкрепата на някои представители на местната общност и местната власт.
