Легендарна тежка картечница от времето на Великата октомврийска революция и Първата световна война “Максим Соколов”, руски автомати, стари войнишки каски, шапки и други военни предмети могат да се видят, когато прекрачиш портите на бургаски ресторант. 
Военната техника е старателно подредена, добре поддържана и почиствана сякаш току-що е излязла от завод. В механата, част, от която е превърната във „военна зала”, достойно място заема култов автомат от Втората световна война “Шпагин”, както и създадените през 40-те години два картечни пистолета “Судаев”.
В колекционерската страст на ресторантьорът Георги Йорданов са намерили място картечна лента и кутия за съхранението й, старинен сандък за оръжия, паласка за патрони и др. Той с гордост показва 7,62-милиметровата атракция – картечница „Максим Соколов“ с водно-охлаждане, образец 1910 година.
Тя е в комплект с картечни ленти, туба със смазка и други принадлежности. Картечницата е на повече от 100 години, колекционерски екземпляр. В ниша срещу нея е поставен автомат „Шпагин”, разработен в началото на Втората световна война. Пистолетът-картечница е произведен през 1941 година и се е превърнал в емблема на Великата отечествена война. „Автоматът не е реплика, а истинско напълно обезопасено оръжие”, казва собственикът и показва други две картечници-марка „Судаев”. “Всичките са с необходимите разрешителни и сертификати”, обяснява стопанинът на „военната зала“. Той разказва, че картечният пистолет „Судаев” е разработен от руския конструктор Алексей Судаев през 1942 година. За първи път се появява на въоръжение в армията на СССР по време на войната срещу Германия през 1943 година и често е смятан за най-добрия автомат на Втората световна война.
В съседство на „военната зала” има друга, която ресторантьорът е превърнал в уютен етнографски кът с дървени маси, застлани с ръчно изработени в началото на 20 век шарени карета, тъкани черги, дървени съдове, бакъри, хурки, дървени лъжици, старо чепкало за вълна, керамични съдове – делви, стомни и гърнета, които са над 100-годишни, както и дървена мътеница за биене на масло. В залата има старинна люлка за бебе, задължителната икона на Богородица с Младенеца. Тук всеки клиент може да усети старинната атмосфера на селския бит от миналото. Механджията, притежател на не голяма, но интересна колекция казва, че залата постоянно се обновява с нови и нови антики и малко по-малко заприличва на един малък етнографски музей. Собственикът събирал ценностите от възрастни хора, които пък са ги получили от техните баби, има и купувани от анткивари, други са скъпи подаръци.
На първия етаж в механата свои творения са направили майстори художници и дърворезбари. Реших да оформя заведението като един комплекс от XIX и XX век, който действа като връзка между минало и съвременност, каза Йорданов. Историко-етнографска музейна експозиция включва също ръчно изработвани сувенири.
„Клиентите се интересуват за живота и бита на хората в миналото, обясняваме им предназначението на всеки предмет поотделно“, уточнява бизнесменът и добавя: „По този начин се стремя да съхраня българските традиции сред младите „.
Старинният кът в механата се е превърнал и за място за венчавки. „За три години над 25 млади двойки са се врекли във вечна вярност на това място. Младоженци от Бургас, работещи в чужбина, се прибраха, за да сключат граждански брак тук при нас“, казва с гордост ресторантьорът.
