Хиперактивните първолаци стават все повече в Бургас. Това отчитат педагозите в региона през последните три години. Според тях, една от причините за подобно поведение е липсата на по-сериозна грижа през първите седем години на детето и в първата година в училище. Мнението им се потвърждава и от психолози. Влияние имат и дългите часове, прекарани пред компютъра, което пречи на детето да изразходи енегрията си пълноценно.
„Ако на детето се обръща повече внимание на възпитанието до 7-та година и се подходи с доверие и спокойствие в началното училище, то като ученик би показало по-добри резлутати”, коментира специалният педагог Марияна Германова. Нейните наблюдения от 10-годишен стаж като учител и директор, показват, че родителите, които не успяват да бъдат повече време с детето си удома, компенсират липсата на внимание с платени услуги като частни учители и психолози.
„Работещите майки често нямат достатъчно време за да бъдат част от процеса на обучение на детето. Това от своя страна не дава на родителите реална представа за неговото развитие, често извън полезрението им остават проблеми, свързани с поведението и успеваемостта на ученика. Не е случайно, че през последните години се наблюдава увеличаване на броя хиперактивни деца и такива с дефицит на внимание”, смята Германова.
Според психологът Гергана Данаилова от МБАЛ „Черноморска – Бургас”, всичко това може да бъде избегнато, ако един родител си е свършил съвестно работата до седмата година на детето си. Тогава майката дала внимание, грижа и тласък към самостоятелност на детето си, може да бъде спокойна и да остави ученика да се справя сам със задачите, без да се налага да ходи постоянно след него.
Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието или ХРНВ e заболяване, което засяга в зависимост от критериите на диагностициране приблизително 3-5% от населението на света. Проявява се през ранното детство посредством силно изразена импулсивност, хиперактивност и неспособност за самоконтрол и концентрация. Приема се за хронично заболяване, при което между 10% и 60% от засегнатите деца продължават да проявяват симптомите и като възрастни. Много успяват да развият механизми на компенсиране, което им позволява да минимизират симптомите и/или техните последствия. Това е причината СДВХ да се е приемало традиционно за детско заболяване. Започва да се диагностицира при възрастните едва през последните двадесет години. burgasutre.bg
