Днес православната църква почита света Параскева – Петка Търновска. Живяла е през 11 век. Родителите ѝ били българи. Аскетичният й живот и посмъртните ѝ чудеса са описани във вдъхновено житие и от свети патриарх Евтимий. На нея са посветени много храмове в цялата страна.
На Петковден имен ден имат над 26 000 българи.
Преподобна Параскева е живяла през X-ти-XI-ти век. За нейните родители се знае, че са българи от Равна Тракия, град Епиват, където и досега живеят преселници от Търново. Преподобна Петка Търновска се е посветила в служба на Бога и е помагала на гладни и голи хора, като често им давала дори и дрехите от гърба си. Завършва земния си път в родния Епиват, където тленните ѝ мощи извършват многобройни чудеса. Според един от духовните водачи на България – патриарх Евтимий, който описва земния път на светицата, мощите на Преподобната били открити случайно. През Второто Българско царство са пренесени в Търново от цар Иван Асен Втори и патриарх Василий и положени в изградения специален храм „Света Петка Търновска“. След падането на Търново при цар Иван Шишман през 1393-та година, Светите мощи били пренесени в Румъния, а по-късно – в Сърбия. През 1641-ва година мощите са върнати в румънския град Яш, където се намират и сега. На Света Петка предимно се молят жените и децата, на които тя е най-усърдна закрилница.
Почитта към Преподобната Параскева Епиватска, наричана от народа Света Петка Българска, е от времето на Цар Иван Асен Втори:
„Той с вяра, с благоговение пренесъл мощите на светицата в Търново, в своята столица, в новопостроен храм, който носел нейното име и от тогава по нашите земи паметта на светицата се почита. Почита се и сега в целия православен свят, защото чудесата са многобройно, но човек трябва да вярва“. Това напомни отец Димитър, който днес ще отслужи литургия за храмовия празник на църквата в романското село Камено поле:
„Когато запалим свещичка и се помолим на Света Петка, въпреки че щом сме живи, ние грешим, поне от малко, ако може, Господ Бог да ни опрости греховете“.
