С напредването на възрастта, в клетките на организма постепенно се натрупват окислителни увреждания. Основна роля в този процес играе оксидативният стрес, който често остава незабелязан с години. Днес съвременната лабораторна диагностика позволява тази скрита опасност да бъде измерена чрез специализирано изследване, което вече се извършва и в медицинска лаборатория „ЛИНА“.
Какво представлява оксидативният стрес?
Оксидативният стрес е състояние на дисбаланс в организма, при което се образуват повече свободни радикали и реактивни кислородни молекули, отколкото антиоксидантната система може да неутрализира. В резултат се увреждат различни клетъчни структури – мембрани, протеини, липиди и ДНК.
Организмът непрекъснато произвежда свободни радикали като страничен продукт на нормалния метаболизъм. Те могат да се сравнят с малки искри, които са естествена част от биологичните процеси. Антиоксидантната система изпълнява ролята на защитник, който контролира и неутрализира тези „искри“, преди те да се превърнат в сериозен здравословен проблем. Когато обаче „искрите“ станат твърде много или защитната система не успее да ги обезвреди, се развива оксидативният стрес.
Защо изследването е важно?
Хроничният оксидативен стрес лежи в основата на зараждането и прогресията на редица заболявания.
„Оксидативното увреждане на съдовия ендотел и окисляването на LDL-холестерола ускоряват развитието на атеросклерозата и увеличават риска от инфаркт и инсулт. При диабет тип 2 оксидативният стрес допринася за задълбочаване на инсулиновата резистентност и ускорява развитието на диабетна нефропатия и ретинопатия. Налице са също доказателства за участието му в патогенезата на метаболитния синдром и натрупването на висцерална мастна тъкан, както и в развитието на болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и други невродегенеративни състояния”, заявява д-р Пламена Хараланова, специалист по клинична лаборатория в „ЛИНА“.
Оксидативният стрес е сложен биологичен процес. Когато има баланс между оксиданти и антиоксиданти, организмът функционира нормално. При продължителен дисбаланс обаче той може да допринесе за отключването на редица заболявания и да ускори процесите на стареене.
За кого е подходящо?
- Лица, изложени на фактори, увеличаващи оксидативния стрес (тютюнопушене, замърсена околна среда)
- Пациенти с хронични заболявания (диабет, сърдечно-съдови заболявания, автоимунни състояния)
- Хора с нездравословен начин на живот (недостатъчна физическа активност, небалансирана диета)
- Хора, приемащи антиоксидантна терапия, за проследяване на нейната ефективност
- Превантивна оценка при здрави лица с цел ранно откриване на дисбаланс
Къде се извършва?
Изследването се извършва в медицинска лаборатория „ЛИНА“, която разполага със специализирана апаратура за анализ на оксидативния статус.
Каква подготовка е необходима?
За изследването се взема венозна кръв. За получаване на надежден и информативен резултат е препоръчително да се спазват следните условия:
- Да се избягва интензивно физическо натоварване 24 часа преди изследването
- Приемът на алкохол, енергийни напитки и тютюнопушенето да бъдат прекратени 24 часа предварително
- Антиоксидантни добавки като витамин С, витамин Е и коензим Q10 е добре да бъдат преустановени 48 часа преди изследването
- При наличие на остро възпаление, инфекция или температура изследването е препоръчително да се отложи до пълно възстановяване
- Приемът на препарати, съдържащи желязо, може да повлияе резултатите и е желателно изследването да се проведе поне 3–5 дни след тяхното прекратяване
- Преди изследването пациентът трябва да попълни кратък въпросник за рискови фактори и начин на живот. Посочената информация се използва при оценката на оксидативния статус и при калкулирането и интерпретацията на OSI.
Как се извършва изследването?
Медицинска лаборатория „ЛИНА“ използва иновативната аналитична система FRAS 5, която чрез два свързани теста дава цялостна картина на оксидативния статус:
- d-ROMs тест (деривати на реактивни кислородни метаболити) – количествено определя концентрацията на хидропероксиди в кръвната плазма. Това са стабилните продукти на окислителното въздействие върху липиди, протеини и други молекули. Хидропероксидите са дълготрайните маркери и следи на оксидативния стрес, които са стабилни в биологичните проби до часове и дни, докато кислородните радикали са нетрайни и се разпадат за микросекунди и не могат да се измерят директно в кръвта. Високите стойности на d-ROMs отразяват ефекта от оксидативното въздействие, измерват „отпечатъка“ на свободните радикали, не самите кислородни радикали.
- PAT тест (плазмен антиоксидантен тест) – измерва общия антиоксидантен капацитет на кръвната плазма чрез определяне на способността ѝ да редуцира желязо от Fe³⁺ до Fe²⁺. Тестът отразява способността на организма да се защитава срещу оксидативно действие благодарение на собствените му антиоксидантни защитници – албумин, билирубин, пикочна киселина, витамин С и други.
- Индекс на оксидативен стрес (OSI) – системата изчислява чрез патентован алгоритъм индекс на оксидативен стрес (OSI), който дава ясна и лесна за интерпретация оценка на общия оксидативен статус.
Как да се справим с оксидативния стрес?
Оксидативният стрес е динамичен показател, който може да се променя в резултат на терапия, промени в начина на живот или хранене. Измерването му дава възможност за ранна превенция чрез откриване на отклонения още преди появата на клинични симптоми или заболяване.
Идентифицирането на лица с повишен риск от хронични заболявания дава възможност за навременни промени в начина на живот, храненето и за ограничаване на вредни навици. Балансът между оксиданти и антиоксиданти е ключов за биологичното равновесие на организма – и днес този баланс може да бъде измерен с точност и надеждност.
Оценката на оксидативния статус все по-често се използва в съвременната превантивна медицина, тъй като позволява по-ранно откриване на рискови състояния и подпомага индивидуалния подход към профилактиката и лечението.
На снимката: д-р Пламена Хараланова представя новия апарат на лаборатория „ЛИНА“ за измерване на оксидативния стрес
