Във връзка с изливане на бетон за тротоарни конзоли на съоръжение за обект: Обходен път на гр. Бургас – от км. 230+700 на път I-9 „Сарафово“-Бургас до км. 493+550 на път I-6 „Ветрен“-Бургас и локални платна (така нареченият Северен обход на Бургас), от 09:00 ч. на 13.09.2021 г. (понеделник) до 16:00 ч. на 17.09.2021 г. (петък) ще се въведе нова временна организация на движението на главен път I-6 Ветрен-Бургас – от км 492+965 до км 494+730.

През това време платното за движение с посока от кв. „Ветрен“ към кръстовище с кръгово движение до Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ ще бъде затворено за МПС. Движението ще се осъществява двупосочно в платното за движение с посока към кв. „Ветрен“.

С цел облекчаване на трафика, при възможност използвайте следните маршрути: пътен възел „Българово“ – посока Южно Черноморие, през път III – 6008 /Камено/, III – 5392 /Братово/, III – 7909 /“Горно Езерово“/, до път II – 99, и съответно посока Северно Черноморие през път III – 6009 /Миролюбово – Каблешково/, до път I – 9.

Като обход може да се използва двупосочно и път III – 9008 за пътуващите от Бургас – през кв. „Долно Езерово“, „Лукойл“, посока АМ „Тракия“ и обратно.

Дания отмени всички останали ограничения срещу разпространението на коронавирус в петък, което я прави първата страна от ЕС, която се връща напълно към ежедневието преди пандемията, пише европейската редакция на Politico.

„Ваксините и големите усилия на всички граждани на Дания за толкова дълъг период са в основата на това защо сме силни“, заяви здравният министър Магнус Хюнике в „Туитър“ тази седмица. Датските здравни власти одобриха този ход в края на август, след като обявиха, че вирусът „вече не е критична заплаха за обществото“ поради високите нива на ваксинация и ниската честота на тежки заболявания и смърт, предаде агенция Фокус.

„COVID-паспортите в страната“ вече няма да се изискват за влизане в ресторанти, спортни центрове или нощни клубове, а децата вече няма да бъдат изпращани автоматично у дома, ако влязат в близък контакт с потвърден случай на COVID-19. Само заразените трябва да бъдат под карантина. Хората могат да се върнат в офиса и училищата са отворени.

Този ход е последният в решенията на страната за облекчаване на пандемичните мерки, включително премахване на изискването за маска за обществен транспорт на 13 август. И другите скандинавски страни като Швеция ще отменят ограниченията си в края на септември, възползвайки се от подобряващите се епидемиологични перспективи. Наред с успешното разпространение на ваксините, експертите посочиха като причина за отшумяването на пандемията високото ниво на доверие в властите.

Почти три четвърти от възрастните са напълно ваксинирани и процентът на хоспитализация в резултат от COVID-19 е нисък. Една модна дума, която някои използват, е samfundssind или социално мислене. Това предполага силно чувство за социална отговорност и отчетност в датското общество. Туристите обикновено се изненадват, когато родителите оставят децата си в колички извън кафенета и ресторанти. За разлика от това, другаде в Европа доверието в органите за справяне с коронавируса е значително по-ниско. „Ако имате ниски нива на доверие по отношение на другите хора или на властите, тогава потенциално се изискват по-драконовски закони за ограничаване на коронавируса“, каза Герт Тингард, професор по политика в университета в Орхус, в скорошно интервю за Science Nordic, пише Actualno.com

Докато статистиката ни приспива с минимални и дори отрицателни нива на инфлацията, едва ли има българин, който да не е усетил вдигането на цените по джоба си – и когато си плаща сметките, и когато отиде в магазина.

За приближаващата се инфлационна буря предупреждават и експертите.

„Страната и благосъстоянието на българите са в менгемето на политическа криза, наивни обещания и идващ инфлационен ураган. Политиката на следващото правителство трябва да бъде свързана с борбата срещу инфлацията“. Това заяви пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.

„Когато удари пикът на инфлационния ураган, кой ще понесе отговорността, къде ще се изпокрият политиците тогава. … Този ураган не е моментен, ние ще продължим тази битка и през 2022-ра, 23-та и 24-та година. Да сте чули нещо за инфлацията от министрите на финансите и на икономиката? Аз не съм, мълчат!“, каза проф. Иванов. И подчерта, че не вижда политика на служебния кабинет в областта на икономиката и финансите. „Виждам повече медийно присъствие, отколкото присъствие на работните места. Не виждам сериозни решения“, посочи той. Проф. Иванов изтъкна и закъснението на предаването в Еврокомисията на Националния план за възстановяване и устойчивост. България е една от двете страни в ЕС, които все още не са си предали този толкова важен за възстановяването на икономиката документ, по който някои страни вече започнаха да получават авансови плащания.  

„Индексът на инфлацията, който се задава, ще бъде много сериозен“, предупреди и финансистът Любомир Каримански, който е депутат от ИТН и председател на бюджетната комисия в парламента.

Според него се очаква икономически ръст, но нарастването на жилищните кредити и несъществуването на мораториума по кредитите създава опасност  около ипотечното кредитиране.

„Час по-скоро трябва да имаме една ясна картина както за ипотечните кредити, така и за корпоративния сектор и физическите лица. Тогава могат да се вземат мерки“, допълни Каримански. И също посочи, че нито една публична институция в момента не казва каква инфлация се предвижда и как биха отговорили на всички необслужвани кредити както в ипотечното кредитиране, така и на кредитите на физическите лица. Експертът обаче увери, че няма риск за банковия сектор в страната. Той също призова служебното правителство час по-скоро да внесе Националния план за възстановяване и устойчивост.

„В десетилетието между 2010 и 2020 г. свикнахме на относително бавен ръст на потребителските цени, особено в сравнение с бързото повишаване на заплатите и доходите като цяло. През последните няколко месеца отчетливо високият темп на нарастване на цените обаче върна темата на преден план. Промяната е движена от няколко фактора – цените на суровините, „отложената инфлация“ и политиката на централните банки“, коментира  Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Той обясни, че инфлацията не е хомогенна – повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли /последните официални данни/ не е индикативно за реалното влияние на ръста на цените върху домакинските бюджети. „Докато спрямо юли миналата година ръстът при транспорта е 14,4%, то при храните повишението е с 1,8%, а при облеклата дори се наблюдава лек спад, с 1,1%. На годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива – с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт – с 25%, на топлоенергията – с 13%. Доста по-бързият ръст при тези ключови за домакинските бюджети групи (заедно с много високите цени на жилищата в големите градове) обяснява и защо този път темата е в центъра на публичния дискурс“, коментира Николов. Той посочи, че от началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили до 70-75 долара за барел, сходна е динамиката и при природния газ.

„Трябва да имаме предвид и влиянието на цените на енергоносителите върху практически всички потребителски стоки – когато транспортните разходи растат благодарение на по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко“. В средносрочен план обаче най-важният фактор е повишеното парично предлагане. „Кризата подтикна правителствата в Европа масово да „развържат кесиите“ – но това означаваше многократно по-високи бюджетни дефицити, финансирани на практика неограничено с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно започва и подкрепата за нови публични разходи чрез плановете за възстановяване, които отново ще се финансират с нов дълг на международните пазари.

Това неизбежно води до ръст на потребителските цени като отложен, вторичен ефект. Сходно въздействие имат и мерките за повишаване на доходите, стартирали и представени като временни и антикризисни от предходното правителство, сега, изглежда, всички партии в синхрон предлагат различни увеличения за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Доколкото следкризисният период ще е белязан от големи публични разходи за възстановяване на икономиките, този фактор най-вероятно ще тласка нагоре и потребителските цени“, обясни Николов.

И посочи негативните последствия от ускорения ръст на цените – „те изяждат паричните спестявания, свиват покупателната способност и препятстват способността на предприемачите да планират дългосрочно. Важният въпрос в главите на всички е дали има риск от хиперинфлация и сценарий като от средата на 90-те години. Към 2021 г. обаче този въпрос ни насочва към действията на Европейската централна банка, както и в по-общ план на големите централни банки изобщо“, заключи анализаторът. 

В заседателната зала „Мелсас“ кметът на Несебър Николай Димитров се срещна с директорите на общинските училища и детските градини, за да обсъди с тях готовността на образователните заведения за новата учебна година. Засегнати бяха широк спектър от въпроси, свързани с организационната и материално-техническата обезпеченост за новия сезон и мерките за сигурност и превенция срещу разпространението на COVID-19.

Дневният ред на срещата включваше въпроси, относно осигуреността на отоплителния есенно-зимен сезон, необходимостта от мерки за осигуряване безопасността на пътя в районите на детските градини и училищата; освежаване на спортни площадки и площадки по БДП.  Бяха обсъдени и текущи ремотни дейности, които трябва да бъдат изпълнени във възможно  най-кратки срокове.

По време на разговора  кметът  Николай Димитров подчерта, че местната власт  винаги е в готовност да съдейства и помогне на образователните заведения  на  територия на Община Несебър. Той заяви, че с навременна комуникация между институциите може да бъде намерено решение на възникнали казуси и въпроси.

Община Несебър е пряко и отговорно ангажирана с качеството на базите на училищата и детските градини на своята територия и ежегодно отделя  средства от бюджета си за подобряване на средата, в която децата се учат и развиват.

15-годишно момиче изчезна вчера следобед в бурното море край Китен. То влязло във водата заедно със сестра си, която спасителите успели да извадят навреме.

За съжаление, детето все още е намерено. В спасителната акция се включи катер на Граничната полиция и дрон на случаен плажуващ, който оказал съдействие на полицията. Спасителната акция обаче беше прекратена вчера заради бурното море.

Тази сутрин, спасителите на плаж Атлиман оглеждат района от брега, но детето остава в неизвестност. Не е ясно и кога ще бъде подновена акцията по издирване.

Инцидентът е станал малко след 16 ч на неохраняема част от плажа, разказа пред БНТ старшият спасител на плажа в Китен.

След като извадихме едното момиче, то имаше много слаб пулс, наложи се изкуствено дишане, след което се върна към живота. После разбрахме, че всъщност с нея е имало още едно момиче и то е изчезнало, допълни спасителят.

Морето беше много бурно, трудно извадихме момичето, допълни спасителят, който първи се притича на помощ на давещото се момиче.

Мисля, че са се хакнали сами тези, които са правили сайта за преброяването, виждали сме го и преди това“. Така Ростислав Петров, председател на Българската асоциация на сертифицираните етични хакери, коментира пред БНР проблемите със сайта на Преброяване 2021.

„Ако е хакерска атака, може да се идентифицира лесно и да се открие извършителят. При такова преброяване би трябвало сами български IP да имат достъп до сайта, т.е. трябва да ограничени външните IP. Така, ако има хакерска атака, тя ще е от България и веднага ще се идентифицира извършителят и органите на реда ще се заемат да го открият“.
Петров попита риторично дали през една врата, която е 90 см могат да минат едновременно 10 човека:
„Трафикът на този сайт върви през една тръба, която е 10 см, условно казано. Когато много хора се опитат да влязат едновременно и надвишат капацитета на тази тръба, по която върви трафикът, се случва точно това – отказ от услуги. Това си е наистина хакерска атака, но не е умишлена“.

По думите на Ростислав Петров всички, които се грижат за сигурността на данните и на трафика на сайта, трябва незабавно да се заемат и да започнат подобряване на защитата на информацията, защото може да има атаки към сайта и когато вече са регистрирани много хора, преброили се електронно.