Докато статистиката ни приспива с минимални и дори отрицателни нива на инфлацията, едва ли има българин, който да не е усетил вдигането на цените по джоба си – и когато си плаща сметките, и когато отиде в магазина.
За приближаващата се инфлационна буря предупреждават и експертите.
„Страната и благосъстоянието на българите са в менгемето на политическа криза, наивни обещания и идващ инфлационен ураган. Политиката на следващото правителство трябва да бъде свързана с борбата срещу инфлацията“. Това заяви пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.
„Когато удари пикът на инфлационния ураган, кой ще понесе отговорността, къде ще се изпокрият политиците тогава. … Този ураган не е моментен, ние ще продължим тази битка и през 2022-ра, 23-та и 24-та година. Да сте чули нещо за инфлацията от министрите на финансите и на икономиката? Аз не съм, мълчат!“, каза проф. Иванов. И подчерта, че не вижда политика на служебния кабинет в областта на икономиката и финансите. „Виждам повече медийно присъствие, отколкото присъствие на работните места. Не виждам сериозни решения“, посочи той. Проф. Иванов изтъкна и закъснението на предаването в Еврокомисията на Националния план за възстановяване и устойчивост. България е една от двете страни в ЕС, които все още не са си предали този толкова важен за възстановяването на икономиката документ, по който някои страни вече започнаха да получават авансови плащания.
„Индексът на инфлацията, който се задава, ще бъде много сериозен“, предупреди и финансистът Любомир Каримански, който е депутат от ИТН и председател на бюджетната комисия в парламента.
Според него се очаква икономически ръст, но нарастването на жилищните кредити и несъществуването на мораториума по кредитите създава опасност около ипотечното кредитиране.
„Час по-скоро трябва да имаме една ясна картина както за ипотечните кредити, така и за корпоративния сектор и физическите лица. Тогава могат да се вземат мерки“, допълни Каримански. И също посочи, че нито една публична институция в момента не казва каква инфлация се предвижда и как биха отговорили на всички необслужвани кредити както в ипотечното кредитиране, така и на кредитите на физическите лица. Експертът обаче увери, че няма риск за банковия сектор в страната. Той също призова служебното правителство час по-скоро да внесе Националния план за възстановяване и устойчивост.
„В десетилетието между 2010 и 2020 г. свикнахме на относително бавен ръст на потребителските цени, особено в сравнение с бързото повишаване на заплатите и доходите като цяло. През последните няколко месеца отчетливо високият темп на нарастване на цените обаче върна темата на преден план. Промяната е движена от няколко фактора – цените на суровините, „отложената инфлация“ и политиката на централните банки“, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Той обясни, че инфлацията не е хомогенна – повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли /последните официални данни/ не е индикативно за реалното влияние на ръста на цените върху домакинските бюджети. „Докато спрямо юли миналата година ръстът при транспорта е 14,4%, то при храните повишението е с 1,8%, а при облеклата дори се наблюдава лек спад, с 1,1%. На годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива – с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт – с 25%, на топлоенергията – с 13%. Доста по-бързият ръст при тези ключови за домакинските бюджети групи (заедно с много високите цени на жилищата в големите градове) обяснява и защо този път темата е в центъра на публичния дискурс“, коментира Николов. Той посочи, че от началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили до 70-75 долара за барел, сходна е динамиката и при природния газ.
„Трябва да имаме предвид и влиянието на цените на енергоносителите върху практически всички потребителски стоки – когато транспортните разходи растат благодарение на по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко“. В средносрочен план обаче най-важният фактор е повишеното парично предлагане. „Кризата подтикна правителствата в Европа масово да „развържат кесиите“ – но това означаваше многократно по-високи бюджетни дефицити, финансирани на практика неограничено с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно започва и подкрепата за нови публични разходи чрез плановете за възстановяване, които отново ще се финансират с нов дълг на международните пазари.
Това неизбежно води до ръст на потребителските цени като отложен, вторичен ефект. Сходно въздействие имат и мерките за повишаване на доходите, стартирали и представени като временни и антикризисни от предходното правителство, сега, изглежда, всички партии в синхрон предлагат различни увеличения за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Доколкото следкризисният период ще е белязан от големи публични разходи за възстановяване на икономиките, този фактор най-вероятно ще тласка нагоре и потребителските цени“, обясни Николов.
И посочи негативните последствия от ускорения ръст на цените – „те изяждат паричните спестявания, свиват покупателната способност и препятстват способността на предприемачите да планират дългосрочно. Важният въпрос в главите на всички е дали има риск от хиперинфлация и сценарий като от средата на 90-те години. Към 2021 г. обаче този въпрос ни насочва към действията на Европейската централна банка, както и в по-общ план на големите централни банки изобщо“, заключи анализаторът.
